Бъргър пиеше подобни питиета, не Скарпета. А още по-объркващ беше страхът на Луси с кого може да ги пие. Точно това й хрумна, когато забеляза, че Моралес забеляза, че е забелязала бутилките в барчето. Сега той едва не се подсмихваше презрително и щом я погледнеше, очите му блясваха, сякаш е спечелил състезание, за което Луси не знае нищо.
Бакарди и Скарпета спореха и го правеха вече от доста време.
— Не, не, Оскар не би могъл да убие моите две — настояваше Бакарди. — Надявам се, че не обиждам никого, като казвам джудже, но не мога да свикна да ги наричам малки хора или малки личности, защото както казваме на юг, старите навици трудно се променят, а още по-трудно се създават нови.
Тя може и да беше относително ниска, но не беше „малка“. В живота си Луси беше виждала безброй такива Бакарди, почти всички върху „Харли“, жени по-ниски от метър и половина, които настояват да притежават възможно най-големия мотоциклет — триста килограма желязо, от който върховете на ботушите им едва допираха земята. В едно от по-раншните си превъплъщения в Балтиморското полицейско управление Бакарди бе работила като патрулен полицай на мотоциклет и лицето й подхождаше за това — беше се радвало на прекалена близост със слънцето и ветровете. Тя леко примижаваше, но и доста се мръщеше.
Косата й беше къса, боядисана в червено, а очите яркосини, тялото здраво, но не дебело и тя вероятно си мислеше, че се е докарала, като си е сложила кафявите кожени панталони, каубойските ботуши и широкия с голямо бие по врата пуловер, което позволяваше да се види татуираната на лявата й гърда пеперудка и доста от цепката между двете, когато се навеждаше, за да бръкне в чантата си на пода. Беше секси по свой начин. Говореше с алабамски акцент, лепкав като дъвчащи бонбони. Не се страхуваше от нищо и никого и Марино не беше престанал да я гледа, откакто беше влязла през вратата с три купчини папки от убийствата, извършени преди пет години в Балтимор и Гринич.
— Не се опитвам да кажа, че един малък човек би могъл да направи или да не направи нещо — отговори Скарпета.
За разлика от повечето хора, тя винаги беше достатъчно любезна, за да спре да пише и да отлепи очите си от екрана на компютъра, когато говореше с някого.
— Обаче той не би могъл — настоя Бакарди. — Не искам да прекъсвам като Олд Фейтфул28 с избухвания, но просто трябва да го кажа и да съм сигурна, че всички ме слушате. Разбрано?
Огледа помещението и си отговори сама:
— Окей. Бетани беше висока почти метър и осемдесет и три. Освен ако не е лежала, няма начин някой висок метър и двадесет и два да я удуши с въже.
— Аз просто посочвам, че е била удушена. Въз основа на снимките, които ми показа, и докладите, които прегледах — каза търпеливо Скарпета, — ъгъла на белезите по врата, факта, че линиите са повече от една и така нататък. Не казвам кой го е направил или не го е направил…
— А аз казвам точно това. Казвам кой го е направил и кой не. Бетани не се е борила и ритала или ако го е правила, по някакво чудо не се е одраскала или натъртила. Казвам ти: някой с нормален ръст е бил зад нея и двамата са стояли прави. Мисля, че я е изнасилил изотзад, докато я е душил, защото това го е възбуждало. Същата работа е и с Родрик. Момчето е било право и този тип е стоял зад него. Предимството на извършителя в моите случаи е, че е бил достатъчно едър, за да ги контролира. Сплашвал ги е да му позволят да завърже ръцете им на гърба. Изобщо не личи да са се борили с него.
— Опитвам се да си спомня колко висок беше Родрик — включи се Бентън. Косата му беше чорлава, а бузите покрити с набола брада, която заприлича на Луси на сол.
Две безсънни нощи една след друга и му личеше.
— Един и седемдесет и седем — отговори Бакарди. — Петдесетина килограма. Кльощав и физически слаб. Не е бил побойник.
— Можем да кажем, че всички жертви имат едно общо нещо — каза Бентън. — Може би трябваше да кажа: жертвите, за които знаем. Били са уязвими. Били са с намалени сили и в неизгодно положение.
— Освен ако убиецът е Оскар — припомни Бъргър на всички. — Тогава преимуществото се променя. Не е важно дали си кльощаво момче на оксиконтин. Не може да си в неизгодно положение, ако нападателят ти е висок само метър и двадесет и два. Не ми е приятно да го казвам, но това ще е така, докато няма друго логическо обяснение как пръстовите отпечатъци на Оскар са се оказали на местопрестъплението у Ива Пибълс? А следите, оставени от женски обувки номер тридесет и седем, марка „Брукс Ериъл“? Случайно Оскар носи същата марка, и то номер тридесет и седем!
28
Гейзер в националния парк Йелоустоун, който на всеки 65 минути изригва за около четири. — Б.пр.