30.
— Горките портиери — каза Скарпета.
— Мисля, че ги стреснах повече от обичайното.
Щом зърнеха куфарчето за медицински експертизи, портиерите в луксозната кооперация винаги отстъпваха назад. Но тази ранна утрин реакцията беше по-силна от обикновено заради новините. Сериен убиец тероризираше нюйоркския Ийст Сайд и може би беше убивал и преди, години по-рано в Мериленд и Кънектикът, а Бентън и Скарпета изглеждаха също доста страховити.
Качиха се на тридесет и втория етаж. В мига, когато вратата се затвори зад тях, започнаха да се събличат.
— Бих искал да не ходиш в моргата — каза Бентън, смъкна вратовръзката и почна да сваля сакото си. Палтото му вече беше хвърлено върху облегалката на един стол.
— Имаш намазки. Знаеш какво я е убило. Защо тогава? — продължи той.
— Може би днес хората поне веднъж ще се отнесат към мен, като че имам свой мозък или поне половината на онзи, който съм имала някога.
Тя пусна сакото и блузата си в торбата за биологически отпадъци до вратата. Действията им бяха толкова обичайни за тях, че изобщо не им минаваше през ума каква ли страна гледка биха представлявали за човек, който ги гледа отнякъде с бинокъл. Но сега Скарпета си го помисли и се сети за новия хеликоптер, който било получило Нюйоркското полицейско управление. Луси го беше споменала. На него имало камера, която можела да различава лица от три километра и половина или нещо подобно.
Скарпета смъкна ципа на панталоните, дръпна ги и ги свали, след това грабна дистанционното от дъбовата маса за кафе в стил „Стикли“ в хол, пълен с подобни мебели и маслени картини на Потийт Виктори29, и затвори електрическите щори. Подобно на Оскар усещаше нужда да се скрие от всички.
— Не съм сигурна, че се съгласи с мен — каза на Бентън. Стояха по бельо, стиснали обувките си в ръка. — Между другото, това сме ние. Щастлив ли си? Ето за това си се оженил. Жена, която трябва да си смени дрехите, когато се прибере, заради антисоциалните места, които посещава.
Той я прегърна и зарови нос в косата й.
— Не си толкова лоша, колкото си мислиш.
— Не съм сигурна как да разбирам това.
— Всъщност се съгласих с теб. Ако не беше… — той погледна лявата си ръка, докато с дясната още я притискаше към себе си, — шест и четвърт. Мамка му! Може да ти се наложи след минутка да тръгнеш. За тази част не съм съгласен с теб. Няма защо да играеш ролята на бавачка на доктор Лестър. Ще се помоля за голяма буря, която да ти попречи изобщо да излезеш. Виждаш ли любимата си картина? „Балансиращите елементи на господин Виктори“? Ще се моля на Великия дух елементите да се уравновесят и да си останеш у дома, да вземем душ заедно. Можем заедно да си измием обувките под душа, както преди след ходене на местопрестъпление. Нали знаеш какво правехме после?
— Какво ти става?
— Нищо.
— Значи си съгласен да не ходя в телевизията — каза тя. — Моля те, започвай да се молиш. Не искам да съм й бавачка. Всичко, което каза, е самата истина. Зная какво се е случило с Ива Пибълс. Двете го обсъдихме в нейната баня. Няма нужда да го обсъждам с доктор Лестър, която не слуша и не е толкова откровена, колкото Ива Пибълс. Уморена съм и съм напрегната, затова говоря така. Ядосана съм, съжалявам.
— Не на мен? — попита той.
— Не на теб.
Той я погали по лицето, по косата и погледна дълбоко в очите й — така, все едно се опитва да намери нещо, което е изгубил, или може би си мислеше, че е изгубил.
— Тук не става дума за протоколи или за това на коя страна си — каза Бентън. — Става дума за Оскар. Става дума за всички, които са били измъчвани. Когато не си сигурен кой какво прави или как и защо, по-добре е да останеш зад кадър. Сега моментът е подходящ да стоиш настрана от доктор Лестър. Да продължиш тихо напред. Боже! — възкликна той неочаквано, отиде при торбата за биологични отпадъци, измъкна панталоните си и извади от джоба флашката, все още увита в моравите ръкавици.
— Това — каза той, — това е важно. Може би Великият дух е чул молитвите ми.
Телефонът на Скарпета започна да звъни. Беше д-р Кизелщайн от Игрек-12 и тя му каза още преди той да успее да продума:
— Луси каза, че нещата са стигнали невредими. Много се извинявам, надявам се, че не сте чакали на друго място.
Гласът на д-р Кизелщайн с неговия немски акцент заговори в ухото й:
— Тъй като обикновено не получавам проби за изследвания с частен самолет, се забавлявах с музика от айпода, който жена ми ми подари за Коледа. Толкова е малък, че мога да го нося като игла за вратовръзка. Не беше проблем. Познавам „Макги-Тайсън“, авиобазата на Националната гвардия, като се изключи това, че никога не съм чакал частен самолет. Обикновено чакам товарни, които ни носят от Лангли неща, за които НАСА не иска да си признае. Например повредени плочи от топлинен щит. Или прототипи, които предпочитам, защото това означава, че не се е случило нищо лошо. Разбира се, когато има някоя странна доставка от теб, винаги става дума за нещо лошо. Обаче вече разполагам с някои резултати, тъй като осъзнавам, че ги бързаш. Разбира се, това не е официалният доклад за анализите. За него ще е нужно повече време.
29
Художник от индиански произход, който се числи към движението „индиански символизъм“. — Б.пр.