Бентън и Скарпета спряха на първата решетъчна врата, която никога не се отваряше достатъчно бързо. Пазачът от другата страна в контролната зала беше зает с ритъма на отварянето и затварянето на вратите. Бентън каза високо, че искат да излязат, и те зачакаха. Един мъж миеше коридора, който водеше към залата за игри, където имаше маси и столове, няколко игри за маса и стар тренажор без свалящи се части.
Отвъд нея бяха помещенията за разпити и групова терапия, правната библиотека с двете пишещи машини, които подобно на телевизорите и стенните часовници бяха в пластмасови калъфи, за да попречат на пациентите да свалят някоя част, която би могла да се превърне в оръжие. Скарпета беше минала през тази процедура още първия път, когато дойде тук. Беше сигурно, че нищо не се е променило.
Най-накрая боядисаната в бяло метална врата с решетки се плъзна настрани, за да минат, а след това с трясък се затвори зад тях. След това се отвори втората, за да ги пропусне нататък. Пазачът в контролната зала й върна шофьорската книжка, а в замяна тя му подаде посетителския пропуск, като размяната се осъществи мълчаливо през дебелите метални решетки, докато пазачи въвеждаха най-новия пациент, който носеше яркооранжевия гащеризон на Райкърс Айлънд15. Затворници като него се водеха тук само временно, ако се нуждаят от медицински грижи. Скарпета никога не преставаше да се учудва какво ли не са готови да си причинят симулантите само за да си осигурят кратък престой в „Белвю“.
— Един от нашите чести посетители — каза Бентън, когато стоманената врата се блъсна. — Гълтач. При последното му идване бяха батерии. Три А или две А. Не мога да си спомня. Осем парчета. Преди това камъни и винтове. Веднъж паста за зъби, имам предвид заедно с тубата.
Скарпета се чувстваше така, сякаш душата й е свалена като хастар с цип. Не можеше да бъде онази, която е, да показва чувства, не можеше да сподели мислите си за Оскар или за някоя подробност, която й беше казал за себе си или за Тери. Беше угнетена от крайната професионална сдържаност на Бентън. Откакто Марино се беше напил толкова, че изгуби контрол, Бентън беше в тиха, но постоянна паника, която отказваше да признае. За него всеки мъж беше потенциален звяр, който искаше да я отнесе в своята бърлога, и нищо от онова, което тя казваше или правеше, не го успокояваше.
— Смятам да напусна Си Ен Ен — каза тя, докато вървяха към кабинета му.
— Разбирам положението, в което те постави Оскар — отвърна Бентън. — Ти нямаш никаква вина.
— Искаш да кажеш, положението, в което ти току-що ме постави.
— Бъргър държеше да дойдеш.
— Обаче ти ме помоли.
— Ако зависеше от мен — каза той, — все още щеше да си в Масачузетс. Обаче той не искаше да говори, ако не си тук.
— Само се надявам да не съм аз причината той да е тук.
— Каквато и да е причината, не можеш да обвиняваш себе си.
— Цялата тази история страшно не ми харесва — отговори Скарпета.
Минаваха покрай затворени кабинети. Нямаше никого. Бяха само двамата и нямаше защо да прикриват напрегнатия си тон.
— Надявам се, не намекваш, че някой вманиачен почитател е разиграл ужасен номер само за да получи публика чрез мен — продължи Скарпета. — Надявам се, че не го намекваш.
— Една жена е мъртва и това не е номер — отговори Бентън.
Тя не можеше да говори с него за убеждението на Оскар, че са го шпионирали и че който го е правел, е убиецът на Тери Бриджис. Може би Бентън вече знаеше, но тя не можеше да пита. Не можеше да разкрие, че Оскар сам си е нанесъл раните, че е излъгал полицията и всички останали за начина, по който ги е получил. Най-многото, което можеше да направи, бе да говори неопределено.
— Нямам информация, която би могла да оправдае обсъждането му с теб и евентуално да подсказва, че Оскар не е признал нищо, нито дали има данни, че представлява опасност за себе си или другите. — Бентън отключи вратата на кабинета си. — Кей, ти прекара дълго време с него. Не забравяй онова, което ти казвам винаги. Първата ти подсказка е усещането в стомаха. Вслушай се в това, което инстинктът ти казва за този тип. Съжалявам, но наистина съм страшно уморен. Не можах да спя. Нещата наистина са много объркани.