— Той изглежда искрено уплашен и изпаднал в истерия — отбеляза Скарпета.
— Също и Лайл Менендес, когато звъннал на сто и дванадесет, за да съобщи, че родителите му са убити. Знаем как завърши тази история.
— Само защото братя Менендес16… — започна тя.
— Зная, зная, че това не означава, че Оскар е убил Тери Бриджис. Обаче не знаем и че не го е направил — прекъсна я Бентън.
— А твоето обяснение защо казва „те“? Сякаш иска да подскаже, че я е убил не един човек, а повече? — попита Скарпета.
— Очевидно причината е в параноята — отговори Бентън, — от която според мен наистина страда. Обаче това не е непременно в негова полза по отношение на това как полицията вижда нещата. Параноиците извършват убийства заради параноичните си самоизмами.
— Сериозно ли го мислиш? Че в основата си това е битово убийство?
„Тя не го вярва — помисли той. — Смята, че е станало нещо друго. Какво ли й е казал Оскар?“
— Мога да разбера защо полицията смята така — отговори Бентън, — но бих искал малко истински доказателства.
— Какво друго знаем?
— Казаното от него.
— На местопрестъплението или докато е бил в колата на детектив Моралес?
— Щом са излезли от апартамента, Оскар е млъкнал — обясни Бентън. Хвърли парченцата от кламера в кошчето за боклук и те лекичко изтракаха.
— Единственото, което казал, е, че иска да отиде в „Белвю“. И че няма да говори с никого, освен мен. След това настоя да дойдеш ти и ето ни сега тук.
Бентън взе друг кламер. Тя го гледаше в ръцете, после попита:
— Какво е казал на полицията, докато е бил още в апартамента?
— Че когато дошъл, всички лампи били угасени. Отключил долната врата. След това позвънил на вратата на апартамента, тя се отворила и престъпникът го нападнал. После избягал. Оскар заключил, запалил лампите, тръгнал из апартамента и открил тялото й в банята. Около врата й нямало нищо, но видял червеникави следи.
— Знаел е, че е мъртва, но въпреки това е изчакал, преди да се обади в полицията. Защо ли? Според теб каква е причината? — попита Скарпета.
— Изгубил е представа за времето. Не е бил на себе си. Кой знае каква е истината? Обаче това не е достатъчна причина да го арестуват. Което пък означава, че ченгетата са били доволни да изпълнят молбата му да го приберат. Не е в негова полза и че е мускулесто джудже, което работи в киберпространството.
— Значи знаеш каква е професията му. Какво друго научи?
— Знаем за него всичко, с изключение на онова, което не ни казва. А ти? — Разгъна кламера. — Някакви идеи?
— Мога да говоря само теоретично.
Той й отвърна с мълчание, така че тя да го запълни.
— Имала съм безброй случаи, когато полицията не е била повикана веднага — започна Скарпета. — Когато убиецът е имал нужда от време, за да подреди местопрестъплението така, че да прилича на нещо друго. Или човекът, който е намерил тялото, се опитва да прикрие какво наистина се е случило. Неудобство, срам, застраховка. Асфиксофилия, сексуалното „бесене“, което се превръща в трагедия и човекът умира от задушаване. Обикновено е нещастен случай. Влиза майката, вижда сина си в черни кожи, с маска, вериги, щипки на зърната. Виси от мертека, навсякъде са разхвърляни порнографски списания. Не иска хората да си спомнят сина й така и не се обажда за помощ, докато не се е отървала от доказателствата.
— Друга теория?
— Човекът е толкова безутешен, толкова не иска да се раздели с любимия си, че прекарва известно време с трупа, милва го, прегръща го, покрива го, ако е гол, сваля въжетата и белезниците. Възстановява човека такъв, какъвто е бил, сякаш това ще го върне.
— Твърде подобно на онова, което е направил той, нали? — подхвърли Бентън.
— Имах случай, когато съпругът беше намерил жена си мъртва в леглото. Свръхдоза. Легнал до нея, прегърнал я и не се обадил в полицията, докато вкочанясването не се развило напълно и не станала студена като лед.
Бентън я изгледа продължително, после каза:
— Разкаянието при домашното насилие. Съпругът убива жена си. Дете убива майка си. Съкрушителни угризения, тъга, паника. Не се обажда веднага в полицията. Прегръща мъртвата, милва я, говори с нея, плаче. Нещо скъпоценно, което е строшено и вече не може да бъде поправено. Завинаги променено, завинаги загубено.