Тротоарът беше почти пуст, малкото хора, с които се разминаваха, изглежда, нямаха някаква особена цел в живота. Млад мъж си свиваше цигара с трева. Друг младеж се беше облегнал на завет на една стена. Скарпета усещаше очите им в гърба си и изпита неясно безпокойство. Почувства се разголена и притеснена по причини, които бяха прекалено забулени, за да може да ги определи. Жълти таксита профучаваха покрай тях, осветените им покриви рекламираха банки, финансови и кредитни фирми — типични реклами за времето след Коледа, когато хората са изправени пред резултатите от празничната си радост. На един автобус видя фолио с рекламата на „Готам те пипна!“ и гневът я прониза като копие.
И изведнъж я обзе страх и Бентън, изглежда, го усети, защото я хвана за ръката.
— Това заслужавам — каза тя, мислеше си за клюкарската колонка. — Цели двадесет и няколко години успявах да избягвам прожекторите. А сега Си Ен Ен и това…
— Не си виновна — възрази той. — Просто нещата са такива. Не е честно, но пък нищо не е честно. Точно затова сме се запътили към моргата. Ние сме специалисти по нечестното.
— Няма да се оплаквам повече — каза тя. — Напълно си прав. Едно е да влезеш в моргата, друго — да те внесат.
— Можеш да се оплакваш колкото искаш.
— Не, благодаря — отговори тя и го придърпа по-близо до себе си. — Край.
Светлините от минаващите коли осветяваха празните прозорци на старата психиатрична болница „Белвю“. Зад желязната ограда на страничната уличка се издигаше синята тухлена сграда на Службата по съдебна медицина. До тротоара бяха спрени два бели микробуса с тъмни стъкла: очакваха да бъдат изпратени на следващата си тъжна задача. Бентън натисна звънеца и зачакаха в студа на горното стъпало пред входа.
Бентън позвъни отново, търпението му се изчерпваше.
— Сигурно си е тръгнала — каза той. — Или е решила да не идва.
— Това няма да е толкова забавно — отбеляза Скарпета. — Не, тя просто обича да кара хората да чакат.
Навсякъде имаше камери и тя си представи как д-р Ленора Лестър ги гледа на монитора и се забавлява. След още няколко минути, точно когато Бентън вече беше готов да си тръгне, доктор Лестър се появи зад стъклената входна врата и я отключи. Беше с дълга зелена операционна престилка и кръгли очила с метални рамки. Посивяващата й коса беше вдигната на кок. Лицето й беше обикновено и гладко, ако се изключи дълбоката бръчка, която вървеше отвесно до средата на челото през носа. Черните й очички бяха малки и се стрелкаха насам-натам като на катерица, която бяга от кола.
Снимка на Кота нула изпълваше по-голямата част от стената на украсеното фоайе. Д-р Лестър им каза да я последват, сякаш никога не бяха идвали тук.
Както обикновено, разговаряше с Бентън.
— Миналата седмица споменаха за теб — каза тя, докато крачеше малко пред тях. — ФБР беше тук по един случай. Няколко агенти и един от техните профайлъри в Куантико. Някак си заговорихме за „Мълчанието на агнетата“ и ми припомниха, че ти беше началник на Секцията за поведенчески науки. Не беше ли ти главният консултант на филма? Колко дена прекараха в Академията? Какви бяха Антъни Хопкинс и Джоди Фостър?
— Тогава бях в командировка заради един случай — отговори той.
— Срамота — каза тя. — Тогавашният интерес на Холивуд към нас беше много освежаващ. Това беше добре в много отношения, защото обществото имаше такива смешни стереотипни представи какви сме и какво правим.
Скарпета не се обади да каже, че филмът не беше помогнал твърде за разпръскването на нездравите митове, след като прочутата сцена с нощната пеперуда се случва в погребално бюро, а не в модерна морга. Не посочи, че ако някой подхожда на нещастния стереотип за приликата между съдебния медик и онази с косата, това е самата д-р Лестър.
— А сега? Ден не минава да не получа обаждане да консултирам някое предаване или филм. Писатели, сценаристи, продуценти, режисьори. Всеки иска да види аутопсия и да тъпче нагоре-надолу по местопрестъплението. Трябва да ти кажа, че ми се гади от това.
Дългата й престилка се вееше около коленете, докато ситнеше напред.
— А този случай? — продължи тя. — Вече получих над десет обаждания. Предполагам, защото е джудже. Всъщност моето първо джудже. Много интересно. Лека лумбална лордоза22, криви крака, челна изпъкналост. И мегаленцефалия, което означава уголемяване на мозъка — обясни тя, сякаш Скарпета нямаше да схване за какво става дума. — Обичайно при хора с ахондроплазия. Заболяването не влияе на интелигентността. В областта на теста за интелигентност те не са по-различни от нас. Така че тази дама не е била глупава и не мога да я обвинявам за случилото се.