Тао Ган даде подробен отчет за действията си, като не пропусна да разкаже как се бяха опитали да го убият и как Ма Жун го бе спасил тъкмо навреме,
Съдията одобри решението на Тао Ган да прекрати проучването на къщата на Лкн до неговото завръщане. После рече:
— Утре всички ще се съберем тук във връзка с делото „Лян срещу Лин“. Тогава ще ви кажа до какви заключения съм стигнал след проучването на документите я ще ви обясня какви действия предлагам да се предприемат.
След това Ди освободи помощниците си и нареди на старши писаря да му донесе служебната кореспонденция, натрупала се по време на отсъствието му.
Новината за залавянето на престъпника от Улицата на полумесеца се разпространи из Пуян като мълния. Рано на другата сутрин, много преди определения час, пред трибунала се събра огромна тълпа.
Като седна зад масата, съдията Ди взе четката за яркочервен туш и написа кратка бележка до началника на затвора. Стражниците довлякоха Хуан Сан и го накараха да коленичи пред подиума. Той изхока от болка при сгъването на пострадалото си коляно, а началникът на стражниците му кресна:
— Затваряй си устата и слушай негово превъзходителство!
— Как ти е името — запита съдията — и за какво престъпление си арестуван?
— Казвам се… — започна Хуан Сан, но началникът на стражниците го удари с бича си по главата и извика:
— Куче такова, говори почтително, когато се намираш пред съдията!
— Нищожният човек пред вас — каза кисело Хуан Сан — носи фамилията Хуан10, а малкото му име е Сан. Аз съм честен монах, който се прехранва с просия, и съм се оттеглил от светския живот. Снощи бях нападнат от един от вашите хора и довлечен в затвора, без да зная защо.
— Песоглавец такъв! — кресна съдията. — А какво ще кажеш за това, че си убил Чист нефрит?
— Не зная дали се е казвала Чист или Нечист нефрит — рече начумерено Хуан Сан. — Но позволете да ви кажа, че няма да успеете да ме изкарате виновен за смъртта на оная блудница от вертепа на Мама Бао! Тя сама се е обесила и аз не съм бил наблизо по това време. Няколко свидетели могат да го потвърдят.
— Спести ми отвратителните си измислици! — грубо го прекъсна съдията. — Аз ти казвам, че през нощта на шестнадесети си убил по най-гнусен начин Чист нефрит, единствената дъщеря на месаря Сяо Фухан!
— Ваша Милост — отвърна Хуан Сан, — аз не си водя дневник и нямам никаква представа какво съм правил и какво не съм точно на тази дата. А и имената, които споменахте, са ми съвсем непознати.
Съдията се облегна назад и поглади замислено брадата си. Хуан Сан отговаряше точно на представата му за убиеца, а на всичко отгоре и иглите бяха намерени у него. И все пак явно беше, че това, което казва, е истина. Изведнъж една мисъл осени съдията. Той се наведе напред и рече:
— Погледни ме и слушай внимателно — ще ти помогна да си спомниш. В югозападния край на града, зад канала, има една уличка, на която живеят дребни търговци. Нарича се Улицата на полумесеца. На ъгъла между тази улица и една тясна алея има месарница. Дъщерята на месаря е живяла в таванската стаичка над склада зад магазина. Е, не си ли влязъл в стаята на девойката с помощта на ивица плат, висяща от прозореца И не си ли я изнасилил и удушил, след което си офейкал със златните игли за коса?
Съдията забеляза, че в хитрото око на Хуан Сан, което той все още можеше да държи отворено, проблесна лукава искра. Ди вече не се съмняваше — това беше човекът, когото търсеха.
— Признай престъплението си — му кресна съдията — или искаш да приложим изтезания при разбита?
Хуан Сан измърмори нещо, после каза с висок, ясен глас:
— Можеш да ме обвиняваш в каквито си искаш престъпления, кучи чиновнико, но дълго ще има да чакаш, додето се призная виновен за престъпление, което не съм извършил!
— Ударете на тая отрепка петдесет камшика с тежкия бич! — заповяда съдията.
Стражниците разкъсаха халата на Хуан Сан и оголиха мускулестото му тяло. Тежкият бич изсвистя във въздуха и изплющя върху гърба му. Скоро мястото, където попадаха ударите, заприлича на мляно месо и плочите се обагриха с кръв. Но Хуан Сан не викаше — от гърдите му се изтръгваха само сподавени степания. След петдесетия удар той изгуби съзнание и падна по лице на каменния под. Началникът на стражниците го свести, като изгори малко оцет под носа му, и му предложи чаша силен чай, която Хуан Сан презрително отказа.
— Това — забеляза съдията — е само началото. Ако не признаеш, ще те подложа на истински мъчения. Тялото ти е здраво и имаме цял ден на разположение.