Четиримата решиха да останат и се посветят на грижите за болния и стражата на оазиса.
Още през нощта заровиха своите мъртъвци, които еничарите бяха оставили да се търкалят за храна на дивите животни…
8. Живот за живот
Няколко месеца по-късно един малък кафила навлезе в големия кервансарай на Булак, предградието на Кайро. Той се състоеше от една жена с дете и петима мъже. Единият изглеждаше много блед, ала в светлите му очи пламтеше необуздан огън.
Той предаде жената и детето на четиримата си придружители и закрачи към улица „Ел Кантареб“, където спря пред една подобна на палат къща, при чиято врата стоеше на караул един въоръжен негър.
— Лимин ел бет? (Кому принадлежи тази къща?) — попита го.
— Принадлежи на хадифа, Аллах да го пази! А вътре всякога живее главният кади, когото султанът, Аллах да благослови неговия лик, праща всяка година, за да въздава право между него и хадифа.
— Денят на смяната е отминал. Как се казва новият кади?
— Новият Кади баши, искаш да кажеш? Той има дълго колкото Нил име, ала ние го наричаме за по-кратко Абу Мосалем.
— Той у дома ли си е?
— Седи в дивана [95] си, защото сега е часът, в който всеки вярващ може да говори с него, за да помоли за правосъдие. При него ли искаш да идеш?
— Да.
— Тогава върви и Аллах да даде на думите ти благословия!
Катомбо влезе и изкачи едно стълбище, чиито стъпала бяха покрити с драгоценни килими от Смирна. Горе стоеше един евнух, облечен в богата одежда. Ханджарът [96] му блестеше от злато, а пищовите му бяха инкрустирани със сребро.
— Битрид е? (Какво искаш?) — обърна се властно той към пришелеца.
— Искам да говоря с Кади баши.
— Кой си ти?
— Това ще кажа на самия него.
— Ти трябва да го кажеш на мен, защото без мое разрешение няма да можеш да влезеш при него.
— Къде е диванът му?
— Там.
Той посочи с лявата ръка една врата, като протегна към него отворената десница в знак на ясно свидетелство, че пропуска само онези, които са закупили с бакшиш това разрешение.
— Искаш бакшиш? — попита Катомбо.
— Не знаеш ли, че отворената ръка врата отваря?
— А ти не знаеш ли, че Пророкът казва: „Алчната ръка на слугата вреди на господаря.“ Горко тогова, който продава справедливостта срещу злато и сребро! Ти от мен нищо няма да получиш.
— Тогава Кади башията не приема за теб.
— Той приема, аз ще ти го докажа.
Той замахна и угости нехранимайкото с такъв силен удар, че онзи се сгромоляса на пода. В същия миг обаче скочи и изтегли ханджара, за да се нахвърли върху Катомбо. Този улови с лявата ръка пестника, обгърнал оръжието, и го пресова по такъв начин, че евнухът изрева високо.
Тогава врата към дивана се отвори и на нея се появи самият кадия.
Катомбо беше с гръб към него, така че лицето му не се виждаше.
— Куче, какво си позволяваш! — викна оня и изтегли ятагана си.
Заговореният се обърна.
— Твоят въпрос е правилен. Това куче се осмели да иска бакшиш от мен, без който нямаше да си вкъщи, и извади оръжие насреща ми. Да го пребия ли, или предпочиташ да го предадеш на джезаря [97]?
— Човече, да не си обладан от зли джинове [98]? Бастонадата ще ги пропъди от теб! Кой си ти?
— Виж!
Катомбо отметна капуцината от главата към тила.
Кадията отскочи изплашен назад.
— Машаллах! Капудан-пашата!
— Да, аз съм. И ти ли няма да ме приемеш без бакшиш?
— Салам ’алейк! Влез, господарю!
— А този човек, който се одързости да продаде справедливостта и доброто ти име?
— Той няма да избегне наказанието си. Сега обърни към мен своя лик и ела вътре!
Скопецът напъха треперещо ханджара в ножницата. Двамата стъпиха в дивана, където седяха няколко мъже и забулени жени.
— Излезте и чакайте, докато наредя да ви повикат! — повели кадията.
Те се отдалечиха. Катомбо трябваше да се настани от дясната страна на кадията върху издигнатото стъпало, покрито с лъскав килим от Кашмир. При едно пляскане с ръце се появиха черни роби с драгоценни чибуци и кафе, които поднесоха на господарите.
Кадията захвана разговора.
— Знаеш ли, че тук дойде да те търси един пълномощник на Великия властелин?
— Чух го.
— Ти си получил отпуска за два месеца и не си се върнал. Султанът накарал да питат при хадифа за теб.