— Неговата майка е циганка? Смея ли да попитам от кого идва споменатото съобщение?
— От Негова светлост, граф Хоенег.
— В такъв случай тя действително е безумна. Негова светлост подпомага така непогрешимо лекарските светила, че всяка допълнителна проверка тук е излишна.
На това място следва да се отбележи, че граф фон Хоенег първоначално бе възпитавал сина на Лилга под името фон Валрот и по негово желание той бе постъпил в армията, където надареният млад мъж бе стигнал до хауптман [101]. Когато граф Хоенег, подтикван от властолюбие и политическа амбиция, съставяше своите предателски планове спрямо управляващия владетелски дом, сметна, че вижда в сина на циганката опасност, и го отстрани, поверявайки го под „опеката“ на зависещите от него лекари-психиатри, които трябваше да поемат грижата за неговото незабелязано изчезване.
По-нататъшният доклад отне само няколко минути. Подчинените познаваха достатъчно същината на своя началник, за да ръководят клиниката по такъв начин, че да не се нарушава неговото храносмилане.
Тъкмо бяха стигнали до завършека и влезе портиерът да доложи, че в приемната имало някаква циганка, която желаела да говори с болния си син.
— Дайте си труда, моля ви, да слезете, доктор Шрам! — повели директорът. — Формалностите са ви известни.
Затвореният се отдалечи, даде в коридора няколко заповеди и се отправи после към приемната. Лилга беше, която чакаше там.
— Коя сте вие? — подпита грубо, визирайки я остро със своите пронизващи очи.
— Казвам се Лилга и съм ваджината на моето племе.
— Какво искате?
— Нека строгият хер прочете тази хартия, която ми написа граф Хоенег!
— При него лично ли сте била?
— Да.
Той прегледа бегло заповедта.
— Последвайте ме!
Напусна заедно с нея стаята, прекоси двора и влезе в една мрачна постройка, чиито прозорци бяха снабдени със стабилни решетки. Тук изкачи едно стълбище, нареди на една от надзирателките да отвори входната врата на един тъмен коридор и избута там тежките железни резета на една от масивно обкованите врати.
— Тук вътре!
Килията имаше нисък, зарешетен прозорец, през който дневната светлина доста трудно съумяваше да проникне.
Дебелите зидове бяха облицовани с талпи, а няколкото висящи по тях вериги увеличаваха отблъскващото впечатление, което това помещение правеше.
Циганката се отдръпна една крачка назад.
Изглежда я овладя някакво ужасно предчувствие.
— Какво ще правя там вътре?
— Ще си покаже.
— Няма да вляза, преди да го зная. Искам да отида при сина си.
— Напред!
Той я улови безцеремонно и я набута в килията, чиято врата отново зарези.
— Жената остава в този номер — нареди той на една от дежурните надзирателки. — Ако не се държи спокойно, намъкнете й усмирителната риза! За ядене днес няма да получи нищо.
Докато крачеше обратно по двора, го пресрещна портиерът.
— Хер главен лекар, вас търся. Дойде един господин, който желае да посети клиниката, а аз не знам дали бива да обезпокоя хер директора.
— Кой е той?
— Един много изискан хер. Не назова името си.
— Ще видим.
Той прекоси без бързане няколко междинни двора и се отправи после отново към приемната. Седящият тук млад мъж се надигна.
— Хер директор Брайдинг? — попита с немного дълбок поклон.
— Главен лекар д-р Шрам — отвърна ледено този. Той си помисли, трябва някой литератор или вестникар да има пред себе си.
— Помолих да говоря с директора. Да не е заминал нанякъде?
— Името ви?
— Ето визитката ми!
Тя носеше простия надпис „д-р Макс Брандауер“. Главният лекар се поклони хладно.
— Желаете да ви се позволи една обиколка из нашето здравно заведение?
— Действително.
— С каква цел?
— За дописка.
— Аха! — По лицето на главния лекар прелетя задоволство, задето не се е излъгал в предположението си. — Ще ви разреша достъп и ще наредя някой от надзирателите да ви води.
— Аз желая съпровода на хер директора!
— Няма да стане! Той и ние, тримата лекари сме много ангажирани от нашата трудна професия.
Макс се усмихна.
— Прочетете, моля, този документ, майн хер!
Той извади един сгънат лист от джоба си и го подаде на лекаря. Тоя вдигна поглед изненадано и малко смутено. Листът съдържаше една малко лаконично съставена заповед на министъра на вътрешните работи, да се отворят на приносителя й — в качеството му на херцогски пълномощник — всички килии и помещения на психиатрията, както и да му се отговори най-изчерпателно на всички въпроси.