- Как ви се стори господин Форбс? — попита той.
- Млад е.
- Така е. Това често се случва.
- По-рядко от преди.
- Войната, оказва се, има такова въздействие - каза Куейл. - Наистина трябва да се научите да си държите езика зад зъбите.
- Имате предвид пред по-високопоставените?
- Пред всеки. За човек, който се гордее с въздържаността си, за съжаление, притежавате навика да издавате прекалено много за себе си, когато решите да говорите.
- Ще го запомня. Благодаря, че ми обърнахте внимание. Винаги ли сте били толкова саркастичен?
- Да, винаги, но само пред определени хора. Както казвате, отдавна не сме се виждали.
Тези думи почти предизвикаха усмивка у Куейл, но мускулите на лицето му бяха толкова непривикнали с подобна мимика, че тя се разпадна някъде между озъбване и саркастично ухилване.
- Господин Форбс не живее според възможностите си - каза той. - Наследството на вуйчо му се явява най-големият му шанс да си оправи положението колкото може по-скоро.
- Би могъл да се опита да поработи, за да се издържа.
- Защо смятате, че не е опитал?
- Не беше облечен подходящо за никоя професия, за която се сещам, освен ако се занимава с реклама на карамфили.
Куейл отново въздъхна с отегчение.
- Майка му е оставила малка годишна рента, а предполагам и че има дребни постъпления от инвестиции. Ако беше по-разумен и не толкова разточителен, можеше да живее спокойно с каквото разполага. Е, спокойно за човек като мен и, със сигурност, като вас. Той обаче обича да залага, а с костюмите в гардероба му може да се облече цяло село. Ако сложи ръка на парите на вуйчо си, те ще изтекат между пръстите му като вода и той ще се окаже в положение, подобно на сегашното, макар и с няколко костюма повече.
- Да не подозирате, че се е отървал от стареца и с идването си при вас прикрива следите си?
- Много сте прям, господин Сотър.
- Казвам каквото другите мислят - особено между стените на кантора на „Чансъри Лейн“.
Куейл, който не можеше да държи нова монета в ръка, без да потърси петно, или да погледне красива жена, без да си представи старицата, в която ще се превърне, показа съгласие с думите ми, като леко наклони глава.
- За да отговоря на въпроса ви - не. Смятам, че Форбс не е навредил на вуйчо си. Не е такъв човек, а ако беше наел някого да действа от негово име, щях да узная. И все пак има нещо загадъчно. Лайънъл Молдинг много държи на личната си неприкосновеност и не обича да прекарва време далеч от дома. Идва до Лондон по работа веднъж годишно и дори това представлява голямо усилие за него. Правя всичко необходимо в сметките му да има достатъч- но средства, за да покрива нуждите си, и се грижа за вложенията му, така че това положение да не се промени.
„Грижиш се за тях - помислих - и прибираш тлъсти хонорари и добри комисионни.“ Работата беше ясна. Ако Молдинг беше мъртъв, племенникът му щеше да докопа парите още щом идентифицират трупа. Щеше да ги пропилее по труфила и дрънкулки и доходите на Куейл щяха съответно да намалеят. Куейл нямаше вид на човек, който харчи много, но обичаше парите и не се радваше на мисълта някой да намали притока им към джоба му.
- Какво искате да направя? - попитах.
Куейл плъзна кафява папка към мен.
- Намерете го. Тук са всички сведения, от които имате нужда, както и две сравнително скорошни снимки на Молдинг. Ще получите обичайното заплащане с поемане на разходите и премия, ако приключите с работата по-скоро. Фонсли ще ви даде аванс за седмица и джобни. Естествено, трябва да представите разписки.
- Естествено.
- Има странноприемница в Мейдънсмиър - най-близкото село до дома на Молдинг, но знам, че в къщата му има достатъчно стаи да се разквартирува батальон. Ако решите да отседнете там, икономката ще ви приготви легло. Тя не живее в къщата, но идва рано сутрин и си тръгва след вечеря или поне така правеше, докато Молдинг още беше там. Тя подала сигнала. Ще се грижи за вас и ще спестите някой шилинг, ако не отседнете в странноприемницата. Прегледайте документите на Молдинг. Разберете дали има необичайни разходи. Вижте кореспонденцията му. Имам ви пълно доверие. Знам, че ще си държите устата затворена, освен ако някой повдигне въпроса за некадърни генерал-лейтенанти.
Станах.
- А ако все пак открия, че нещо му се е случило? - попитах аз. - Ами ако е мъртъв?