В стаята влезе госпожа Гривоа с доклада, който й остави Флорин. Гривоа служеше вече двадесет години в дома на госпожа Сен-Дизие и бе научила всичко, каквото трябва да знае една камериерка за господарката си, особено когато тя е разглезена. Княгинята нарочно я бе задържала при себе си, защото тя бе свидетел на всички грешки от младостта й. Но също така бе вярно, че княгинята се държеше с нея повече като с приятелка, отколкото като със слугиня.
— Ето, госпожо, бележките на Флорин — каза госпожа Гривоа, като подаде доклада на княгинята.
— Сега ще ги прочета — отвърна госпожата. — След малко тук ще дойде моята внучка. Докато трае събранието, ти ще заведеш в павилиона й едно лице, което ще дойде и ще ти се представи от мое име.
— Добре, госпожо.
— Той трябва точно да опише всичко, каквото има в жилището на Адриана. Отваряй си очите да не пропусне нещо, защото е много важно.
— Добре, госпожо… Но ако Жоржет и Ева не се съгласят?
— Когато познаят човека, който ще прави описа, няма да посмеят да се противят. Ти трябва да се движиш до него и да настояваш за всички подробности. Те ще послужат за потвърждение на слуховете, които пусна неотдавна…
— Вече ги приемат за истина…
— Досадната и горда Адриана скоро ще бъде принудена да иска милост и прошка от мен!
Един стар слуга отвори двете крила на вратата и съобщи, че е пристигнал отец д’Егрини.
— Когато госпожица Кардовил се появи — каза княгинята на госпожа Гривоа — ще я помолиш да изчака малко.
— Добре — отвърна тя и излезе заедно със слугата.
Госпожа Сен-Дизие и отец д’Егрини останаха сами.
V глава
Съзаклятието
Абат д’Егрини беше лицето, което вече видяхме на улица „Milieu des Ursins“, откъдето преди три месеца бе тръгнал за Рим. Маркизът, както винаги, бе облечен в черно. Той не носеше расо. Черният редингот и жилетката, пристегната в талията, подчертаваха стройната му фигура. Под черните му кашмирени панталони се виждаха краката му, обути в лъснати обувки. Тонзурата му почти не личеше сред плешивината на темето му. По нищо не личеше, че е свещеник. Вратовръзката му бе вързана по войнишки, което подсказваше, че този абат-маркиз, прочутият проповедник, един от най-влиятелните и дейни ръководители на Обществото, след като се сражава с русите срещу Франция, по време на реставрацията, командуваше един хусарски полк.
Маркизът току-що бе пристигнал, а с княгинята не се бе виждал от деня, в който умря майка му в едно имение на госпожа Сен-Дизие близо до Дюнкерк. Покойната маркиза вдовица д’Егрини напразно очакваше сина си в последния си час. Отец д’Егрини бе принуден да пожертвува и най-свещените си чувства, защото пристигна заповед незабавно да тръгне за Рим. Той прие заповедта с колебание, което Родин забеляза. Единственото чисто чувство, което никога не изгуби в живота си д’Егрини, бе любовта към майка си.
Когато слугата и госпожа Гривоа се оттеглиха, маркизът се приближи до княгинята, протегна ръка и каза развълнувано.
— Ермин, нищо ли не скрихте от мен в писмата си? Сигурно мама ме е проклела в последния си час…
— Не, Фредерик, не! Успокойте се. Тя искаше да бъдете до нея и докато бълнуваше, непрекъснато викаше вашето име.
— Майчиното чувство й е подсказвало, че с присъствието си ще й помогна да оживее.
— Оставете тъжните спомени. Нищо не може да се върне.
— Повторете ми, че тя не е страдала от моето отсъствие. Не се ли досети, че висши задължения са ме изпратили другаде?
— Не, уверявам ви! Когато изпадна в безсъзнание, пристигането ви стана още по-безполезно. Всичко, което ви писах, е истина. Успокойте се.
— Съвестта ми трябва да е спокойна, защото аз пренебрегнах майка си, за да изпълня дълга си. Колкото и да се старах, не успях да се откажа от майка си, както ни заповядват тези страшни думи: „Който не мрази баща си и майка си, дори и душата си, не може да бъде мой ученик9.“
9
По повод на тази препоръка в йезуитските правила има и следното: за да помогне езикът на чувствата, разумно е да се добие навикът да се казва „имах родители, имах братя“, а не „имам родители, имам братя“. Examen general, стр. 29, правила.