— Скъпи господине — продължи хладнокръвно Родин — преди да продължим този неясен разговор, искам да разбера с кого имам чест да разговарям. Вие влязохте тук под предлог, че ви е изпратил господин Жозюе Ван Даел, уважаван търговец в Батавия и…
— Познавате ли почерка на господин Жозюе?
— Много добре.
— Тогава погледнете… — Метисът извади от джобовете си (той бе облечен доста скромно и по европейски) дългото писмо, което бе взел от Махал, явският контрабандист, след като го бе удушил край пристанището на Батавия и поднесе пред очите на Родин този документ, като продължаваше да го стиска в ръката си.
— Писмото наистина е от господин Жозюе — каза Родин, като понечи да го вземе, но Фарингея бързо го пъхна пак в джоба. — Но позволете да ви кажа, скъпи господине, че доста странно изпълнявате поръченията си. Писмото е за мен, господин Жозюе ви го е поверил и вие трябваше…
— Това писмо не ми е дадено от господин Жозюе — Фарингея прекъсна Родин. — Предаде ми го един контрабандист от Ява. Жозюе беше настанил този човек на кораб, който заминаваше за Александрия и му бе предал това писмо да го предаде на пощата за Европа. Аз удуших контрабандиста, взех писмото, отпътувах и ето ме сега пред вас.
Удушвачът произнесе думите си гордо. Очите му не трепнаха от проницателния поглед на Родин, който остана безстрастен и каза:
— Хм! Така ли душат хора в Ява?
— Не само там, а и другаде — отвърна с мрачна усмивка Фарингея.
— Не ви вярвам, но намирам, че сте искрен. Как се казвате?
— Фарингея.
— Е добре, господин Фарингея, какво искате? Извършили сте престъпление и сте откраднали писмо, предназначено за мен, а сега се двоумите дали да ми го предадете.
— Не искам да ви го дам, защото го прочетох. То може да ми послужи.
— Прочели сте го? — каза Родин видимо смутен. — След като по такъв начин сте взели чуждото писмо, човек едва ли може да очаква от вас уважение към онова, което не е ваше. И какво научихте от писмото на господин Жозюе?
— Научих, братко, че и вие, като мен, сте син на доброто дело.
— За какво добро дело говорите? — зачуди се Родин.
— В писмото си Жозюе казва: „Послушание и сърдечност, търпение, хитрост и смелост, единство помежду ни, чието отечество е целият свят, семейство — братята от Обществото и Рим за цар“.
— Възможно е да ми е писал това, но какво заключение правите вие от тези думи?
— И нашето дело, подобно на вашето, братко, има за отечество целия свят. И то като вас има за семейство членовете си, а за царица Бохвания.
— Не познавам тази светица — каза тихо Родин.
— Тя за нас е Рим — отговори удушвачът и продължи. — Жозюе ви пише за онези участници в доброто ви дело, които са пръснати по целия свят, както нашите работят в различните земи.
— А какви са тези синове на Бохвания, господине?
— Хора решителни, смели, търпеливи, хитри, упорити, които жертват отечество, баща, майка, брат и сестра, за да възтържествува доброто дело и които считат за неприятели онези, които не са с тях.
— Струва ми се, че има нещо добро в постоянния и изключително религиозен дух на това дело — каза Родин скромно и притворно. — Само че трябва да знаем намеренията и целта.
— И ние като вас, братко, създаваме трупове.
— Трупове! — извика Родин.
— В писмото си — продължи Фарингея — Жозюе ви пише: „Най-голямата слава на нашето Общество е в това, че превръща човека в труп“10. И ние правим същото. Смъртта на хората е приятна за Бохвания.
— Но, господине — възкликна Родин — Жозюе говори за душата, за волята, за разума, които дисциплината унищожава!
— Наистина, вие унищожавате душата, а ние убиваме тялото. Подайте ръка, братко! И вие като нас сте ловци на хора.
— Повтарям ви, господине, че става дума за волята и за разума — натърти Родин.
— А какво са телата без душа и разум, ако не трупове? Съгласете се, братко, че мъртвите, които ние удушваме, не са по-бездушни от онези, които унищожава вашата дисциплина. Подайте ръка, Рим и Бохвания са сестри.
Колкото и Родин да се държеше спокойно, той наблюдаваше с ужас Фарингея, у когото бе писмото на Жозюе, в което сигурно ставаше дума за Джалма. Родин наистина мислеше, че е направил възможното младият индиец да не попадне на следващия ден в Париж, но като не знаеше връзките, които може да са имали помежду си принцът и Фарингея, той считаше метиса за много опасен човек. Но колкото и да бе неспокоен, това не му пролича. Той продължи:
10
Припомняме на читателя, че учението за пасивната и безусловна послушност, главното начало в Исусовото общество, се съдържа в ужасните думи, които Лойола е казал преди да умре: „Всеки член на Обществото трябва да бъде в ръцете на настоятелите си като труп“ (Periude ас cadaver).