Не е възможно да опишем погледите, които размениха помежду си отец д’Егрини и Родин след тези думи. Д’Егрини побледня, студена пот покри челото му. Родин прикова поглед в Гавриил и започна да гризе ноктите си. Маркизът ужасен се замисли дали Гавриил няма да се окаже пречка за постигане на целта. Мисълта можеше да го доведе до отчаяние, но той се концентрира и каза спокойно и кротко:
— Не мога да повярвам, синко, че ще ни раздели пропаст. Освен пропастта от болка, която бих изпитал, ако се разболеете. Но, говорете, слушам ви…
— Наистина, изминаха дванадесет години — продължи Гавриил, — откакто по ваше настояване влязох в училището на Исусовото общество. Влязох с любов и доверие. Но как бяха насърчени детските ми чувства? Ето как. Настоятелят веднага посочи две по-големи от мен деца и ми каза: „Ще предпочиташ тези приятели. Винаги ще се разхождате заедно — правилникът забранява разговор само между двама. Правилникът също така те задължава да слушаш внимателно какво си говорят приятелите ти и да ми го съобщаваш. Защото децата, без да знаят, могат да направят някаква грешка. Ако ги обичаш, трябва да ми съобщаваш за лошите им намерения, за да можем с бащински съвети да изпреварим грешките им и да ги избавим от наказание. По-добре ще е да се изпревари злото, отколкото да бъдат наказани.“
— Да, — каза отец д’Егрини — такива са правилникът на училищата, както и думите, с които посрещаме всички новопостъпили ученици.
— Знам, отче — отвърна тъжно Гавриил. — Аз, послушен и лековерен, след три дни започнах да подслушвам другарите си, да запаметявам разговорите им и да ги съобщавам на настоятеля, който ме хвалеше… Онова, което искаха от мен, е неприлично. Но Бог ми е свидетел, мислех, че изпълнявам дълга си. Дори бях щастлив, че получавам заповеди от настоятеля си, когото уважавах и чиито думи детската ми доверчивост приемаше като Божиите слова… Веднъж наруших едно от правилата и настоятелят ми каза: „Дете мое, ти заслужаваш по-голямо наказание, но ще ти простя, ако успееш да заловиш някого от приятелите си да прави същото нарушение, което направи и ти“12. И за да не приема думите му като подтик да извърша предателство, заради личната си изгода, настоятелят добави: „Аз ти казвам това, което е от полза за спасението на твоя приятел. Ако той сега избегне наказанието, ще се научи на лошо. Когато го заловиш да извършва нещо грешно, ще успееш в две неща: най-напред ще помогнеш за спасението му, а след това ще се избавиш от заслуженото наказание. То ще ти бъде опростено заради грижата ти към ближния.“
— Наистина, синко — поде отец д’Егрини, все повече обезпокоен от думите на Гавриил, — всичко това е според правилника на нашите училища и според обичаите на членовете на нашето Общество, които се дебнат помежду си, без това да нарушава взаимната им любов и братство. Това помага за духовния им напредък, особено щом са получили заповед или това се изисква от настоятеля…13
— Знам! — извика Гавриил. — Знам, че в името на най-свещеното нещо у хората ме подтиквахте към злото.
— Синко — каза отец д’Егрини, който се опитваше да скрие нарастващия страх, преструвайки се, че тези думи засягат достойнството му. — Най-малкото е странно да казвате на мен подобни думи!
В същото време Родин се отдръпна от мястото, където се бе облегнал и започна да се разхожда из стаята замислено, като продължаваше да гризе ноктите си.
— Съжалявам — добави отец д’Егрини, — че се налага да ви припомня, че на нас дължите възпитанието, което сте получили.
— Резултатите бяха такива, отче — продължи Гавриил, — че в началото вършех всичко безкористно, но заповедите на настоятеля ме накараха да извървя още една крачка по лошия път… За да се спася от наказание, станах предател. Доверието и послушанието ми бяха толкова големи, че свикнах да изпълнявам тази долна двойствена роля. Но веднъж, измъчван от угризения на съвестта, се попитах дали човеколюбивата и благочестива цел, която придаваха на предателствата, е достатъчно основание да оправдае тяхното извършване. Когато попитах настоятеля, той ми каза, че не е моя работа да разсъждавам, а да слушам и да изпълнявам, а отговорен за действията ми е той.
— Да… — въздъхна отец д’Егрини. — Имал съм право, когато се възпротивявах на отиването ви в Америка…
12
Задълженията да подслушват и долните насърчения към клеветата са в основата на възпитанието, което дават преподобните отци.
13
Всичко това е буквално изявление от правилниците на йезуитите. Виж Обща изповед, стр.29.