— Продължавайте, синко. Чакам да науча решението ви.
— Пристигнах в Карлстън. Нашият настоятел в града, с когото споделих съмненията си от целта на Обществото, с цинична откровеност ми обясни тази цел, към която може би се стремят всички членове на Обществото. Мнозина от тях навярно са невежи като мен по отношение на целта, която началниците упорито са преследвали от самото основаване на Обществото. Настръхнах от ужас! Тогава се зачетох в съчинения, които решават проблемите на съвестта. И тогава открих нещо също тъй ужасно. На всяка страница от тези книги, написани от нашите отци, четях извинения и оправдания на кражбата, на клеветата, на насилието, на блудството, на клетвопрестъпничеството, на убийството, на цареубийството17… И когато си помислих, че аз, свещеникът на Бога на милостта, на справедливостта, на прошката и на любовта, принадлежа занапред на едно Общество, чиито началници проповядват подобно учение и се хвалят с него, се заклех пред Бога да скъсам връзките, които ме държат с Обществото…
При тези думи отец д’Егрини и Родин размениха уплашени погледи. Всичко бе загубено, жертвата се изплъзваше от ръцете им. Гавриил, натъжен от спомените, не забеляза тази размяна на погледи между преподобния отец и секретаря му, и продължи:
— Въпреки решението ми да напусна Обществото, онова, което открих, ме натъжи много. Повярвайте, че за една добра и праведна душа няма по-ужасно нещо да се откаже от онова, което тъй дълго е почитала. Толкова се измъчвах, че като си помислех за опасностите, които крие моята задача, тайно се надявах Бог да ме повика при себе си, но уви, той през цялото време е бдял над мен с бащинска грижовност. — Като каза това, Гавриил потрепери от спомена за тайнствената жена, която му бе спасила живота в Америка. Помълча малко, след което продължи: — Щом мисията ми свърши, се върнах с твърдото решение да ви помоля да ме освободите от клетвата. Много пъти исках да разговарям с вас, но беше напразно. Вчера Провидението благоволи да се разприказвам с майка си. От нея научих за хитростта, с която сте си послужили, за светотатствената злоупотреба с изповедта, с цел да я накарат да повери на други хора сирачетата, чиято умираща майка е предала в ръцете на един честен войник. Това окончателно затвърди решението ми. Но в този тържествен час, отче, трябва да ви кажа, че не обвинявам цялото Общество, защото в него сигурно има много доверчиви хора като мен. В своето заслепение те са послушни оръдия и не знаят в какво ги карат да съучаствуват… Аз ще се моля за тях да ги просвети Бог, както го стори и с мен…
— И така, вие искате да прекъснете връзките си с нашето Общество? — побледнял, д’Егрини беше станал прав.
— Да, отче. Заклех се пред вас и ви моля да премахнете клетвата.
— Искате да кажете, синко, че задълженията, които доброволно поехте, вече не важат?
— Да, отче.
— И занапред не ще има нищо общо между вас и нашето Общество, нали?
— Не, отче… Защото ви моля да ме освободите само от обещанията.
— Но нали ви е известно, синко, че Обществото може да ви освободи, но вие не можете да се освободите от него?
— Моята постъпка, това, че ви моля да ме освободите, ви показва какво значение отдавам на клетвата… Но ако ми откажете, няма да се считам обвързан. Нито пред Бога, нито пред хората.
Докато Гавриил очакваше отговора на отец д’Егрини, който стоеше неподвижен, Родин трепна, когато видя, че преподобният отец още стиска в ръката писъмцето, което му беше написал. Той доближи до д’Егрини и попита тихо:
— Не прочетохте ли бележката ми?
Преподобният отец хвърли бърз поглед върху написаното и лъч на надежда огря отчаяното му лице. Той стисна ръка на секретаря си в знак на признателност и също тихо му каза:
— Имате право… Гавриил е наш…
V глава
Потвърждаването
Преди да отговори на Гавриил, отец д’Егрини се замисли дълбоко. Личеше, че обмисля резултата от красноречието си, което щеше да покаже след малко, разсъждавайки върху една тема, която Родин набързо бе щрихирал в бележката си.
Родин, след като хвърли върху д’Егрини горд, презрителен и ядосан поглед, отново се върна на мястото си при камината, като се облегна. Мъртвешкото му лице придоби предишното си ледено спокойствие.
Трябва да се признае, че отец д’Егрини, въпреки сладкодумието, привлекателността на обноските и приятната си външност и поведение, много често се ръководеше от твърдостта, дяволската хитрост и проницателността на Родин, който много рядко забравяше ролята си на секретар и мълчалив слушател.
17
Това не подлежи на никакъв спор. Вижте извлеченията от ръководство за семинаристи, обнародвани в Страсбург през 1842 г. и подписани „Открития на книголюбец“.