Втората картина, пред която стоеше дълбоко замисленият Родин, беше наистина превъзходна. Бе издълбана върху медна плоча, а фината й изработка и майсторският рисунък ярко контрастираха с другата картина. Рядката, великолепна ценност, за която Родин бе платил шест наполеона (изумителна щедрост) представляваше малко момче, облечено в дрипи. Грозните му черти се компенсираха от умно изражение на подробно нарисуваното лице. Момчето седеше върху камък, а край него пасеше разпръснато стадо. Беше анфас с подпрени на коляно лакти и облегната в шепа глава. Замислената, вглъбена поза на зле облеченото момче, набиващото се на очи широко чело, острият и проницателен поглед и твърдостта на лукавата му уста сякаш разкриваха неукротима решителност, остър ум и огромна чувствителност. Под картината бе окачен медальон, обкръжен с папски знаци. В средата му имаше портрет на възрастен човек, чиито ясно изписан лик, въпреки старостта напомняше чертите на младия пастир. Тази картина носеше името „Младините на Сикст V“, а другата — „Предсказанието“19.
Родин все повече и повече се приближаваше към картините и ги гледаше все по-жадно и изпитателно, сякаш търсеше вдъхновение и надежда в тези образи. Стоеше изправен, с лява ръка на тила и дясна — пъхната в джоба на черния панталон, така че единият пеш на стария му омазнен редингот беше запретнат. Известно време той размишлява.
Родин рядко идваше в тази къща. Според правилата на Обществото, до този момент винаги бе живял с отец д’Егрини, защото той трябваше да наблюдава всяко негово действие. Никой от Обществото, особено ако имаше по-ниско положение, както Родин дотогава, не биваше да се затваря в стаята си насаме или пък да има места и предмети, които се заключват. По този начин всичко спомагаше за взаимното и постоянно шпиониране — едно от най-силните средства на властта, прилагана от Исусовото общество. Тъй като на Родин се правеха известни отстъпки, той бе наел тези две стаи на улица „Клови“, без някой да знае. В това неизвестно никому убежище секретарят кореспондираше с най-високопоставените и най-влиятелните личности от свещения кардиналски съвет.
Може би читателят си спомня, че в началото на тази история, когато Родин пишеше до Рим, отец д’Егрини получи заповед да напусне Франция, но той се поколеба, защото пропускаше възможността да види умиращата си майка. Тогава Родин добави към писмото до генерала на Обществото няколко реда за двоумението на д’Егрини: „Кажете на княз-кардинала, че може да разчита на мен, но че и той от своя страна трябва енергично да ми помага.“
Този фамилиарен начин на кореспондиране с главния сановник на Обществото и почти покровителственият тон на препоръката, която секретарят отправяше на един княз-кардинал беше красноречиво доказателство, че въпреки привидната незначителност, Родин беше на почит. По това време много църковни князе и други сановници го считаха за изключително важна личност и му пращаха писма в Париж с фалшиви имена, условни знаци и всички необходими трикове на предпазливостта и бдителността.
След няколко минути, прекарани в дълбок размисъл пред образа на Сикст V, Родин бавно се върна до масата, където беше писмото. Въпреки изгарящото нетърпение, суеверието го накара да отложи отварянето му. И тъй като оставаха още няколко минути до девет и половина, за да не губи време напразно, той се зае с приготвянето на скромната си закуска. На масата, до една мастилница, отрупана с пера, сложи хляба и черната ряпа. После седна на стола до самата печка, извади от джоба си един нож с костена дръжка, чието острие наполовина беше изхабено, отряза парченце хляб и малко ряпа и започна да дъвче с голямо удоволствие и с впит в стрелката на часовника поглед… Когато съдбовната минута настъпи, Родин разпечата плика с треперящи ръце.
В него имаше две писма.
В началото първото като че ли го задоволи, но само донякъде. След малко той сви рамене, удари ядосано по масата с дръжката на ножа и захвърли презрително листа. Веднага се зае с второто писмо, като същевременно в едната ръка държеше хляба, а с другата топеше резен от ряпата в солта, изсипана накрая на масата.
Изведнъж ръката му сякаш се вдърви. И колкото по-нататък четеше, толкова по-любопитен, изненадан и удивен ставаше. След миг скочи от стола и се втурна към прозореца, където разгледа още веднъж условните знаци на писмото, за да се убеди, че не се лъже. Онова, което му съобщаваха, беше изумително. Но Родин не бе се измамил. Той отпусна ръце не от отчаяние, а от почуда. Прочетеното му достави изключително удоволствие. Постоя с наведена глава и впит в нозете си поглед, а единствения признак на радостта му се изразяваше в учестеното дишане.
19
Според преданието на майката на Сикст V наистина е било предсказано, че синът й ще стане папа и че на младини ще бъде свинар.