„Никак не ме учудва онова, което ми съобщавате. Всичко бях предвидил. Плодовете на нерешителността и малодушието винаги са такива.
Но това е малко. Еретическа Русия изтребва католическа Полша. Рим благославя убийците и проклина жертвите.
Мога да преглътна това.
В замяна Русия обещава и обезпечава на Рим чрез Австрия кървавото смазване на романските патриоти.
И това мога да преглътна.
Четите на добрия кардинал Албани вече не достигат за изтребването на нечестивите либерали. Умориха се от клане.
А това изобщо не мога да го преглътна. Те трябва да продължат.“
Родин тъкмо довърши последните думи и вниманието му беше привлечено от силния глас на Роз-Помпон, която знаеше Беранже наизуст. Тя бе отворила прозореца на Филемон, облегнала се бе на перваза на прозореца и с много приятен и сладостен глас пееше един куплет на безсмъртния поет:
Тази богоугодна кротка песен беше в такова крещящо противоречие със студената жестокост на редовете, които Родин написа, че той настръхна и прехапа устни от ярост, щом чу стиха на истински християнския поет, нанесъл толкова жестоки удари на покварената Църква. Родин си помисли, че гласът ще продължи и със злобно нетърпение изчака малко. Но Роз-Помпон замлъкна, а после запя друга песен — за добрия папа, която тананикаше без думи. Родин не посмя да погледне през прозореца и да види коя е тази досадна певица, сви рамене, взе перото и продължи.
„По-нататък. Трябваше да се насъскат независимите хора на всички царства, да се разпали философствуващата мания из цяла Европа, да се взриви либералството, всички да се вдигнат срещу Рим. За тази цел трябва да се разпространят из цяла Европа следните три постулата:
1. Непростимо е да се поддържа становището, че човек може да спаси душата си в кое да е вероизповедание, стига нравите му да са чисти.
2. Осъдително и безсмислено е да се дава на народите свобода на съвестта.
3. Всеки трябва да изпитва крайно отвращение към свободата на печата.
Трябва да се убеди Слабия човек да обяви тези три постулата за най-православни. Внушете му, че те ще направят добро впечатление на самовластните правителства, на истинските католици и на онези, които потискат простолюдието. Той ще се хване на тази въдица. Щом постулатите се провъзгласят, бурята ще се вдигне. Всеобщо въстание срещу Рим, ужасно разцепление. Кардиналският съвет ще се раздели на три партии — едната ще одобрява, другата ще осъжда, третата ще трепери. Още по-наплашеният Слаб човек, затова, че е оставил Полша да бъде изтребвана, ще отстъпи пред виковете, укорите, заплахите и страшните разцепления, които е предизвикал.
Това би ме зарадвало и то — много.
Тогава за нашия уважаем генерал остава само да разклати съвестта на Слабия човек, да смути ума му и да изплаши душата му.
Казано накратко, трябва да се омотае в интриги, да се разедини съвета му, да се уедини, да се наплаши, да се разпали още повече дивата ярост на добрия Албани, да се събудят ламтежите на Санфедистите20, да се наситят либералите. Грабеж, насилие, клане като в Цезена, истинско наводнение от карбонарска кръв. Слабият човек ще се покърти. Толкова убийства в негово име! Ще отстъпи, всеки ден съвестта ще го гризе, всяка нощ ще го преследват кошмари, всяка минута ще се подлага на нови мъчения. И най-сетне отказа от разклатения престол ще стане факт и то, може би, много скоро. Засега това е единствената опасност. Оставям всичко на вас.
В случай, че отказът от престола се осъществи, великият изповедник правилно разбира какво имам предвид. Вместо да се повери на генерала управлението на нашето Общество — най-отбраната войска на светото седалище, командуването му ще поема аз. Тогава няма да изпитвам никакъв страх от тази войска. Ето защо. Наемниците и преторианците, които винаги са били бич и ужас за властта, бяха нейни закрилници, стоейки извън нея. Затова бяха силни и опасни.
Какъв беше Климент XIV? Глупец! Той искаше да опозори и да унищожи нашето Общество. Безсмислена грешка. Трябваше да го защитава, да го оправдае и да се обяви за негов генерал. Той ни владееше, той ни приобщаваше към своето седалище и вече нямаше защо да се бои от нашите услуги. Климент XIV умря от колики. Но който добре разбира нещата, го очаква крепко здраве и ако се случи нещо такова, едва ли ще умре от подобна болест.“
20
Папа Григорий XVI едва се възкачил на папския престол, когато научи, че в Болоня са въстанали. Първата му работа била да повика на помощ австрийците и да насъска Санфедистите. Кардинал Албани разбил либералите при Ценеза и неговите войници ограбили църквите, обсадили града и изнасилили жените. Във Форли тези чети хладнокръвие избивали множество хора. През 1832 г. Санфедистите излязоха на бял свят с медальони с образите на Моденския дук и на Светия отец, с патенти и с индулгенции. Те даваха следната клетва: «Кълна се, че ще въздигна престола и олтара над безчестните либерали и ще ги изтребя, без да проявявам милост пред виковете на децата и сълзите на старците и жените». Безобразията на тези разбойници надминаха всякакви граници. Римският двор узаконявал беззаконието им и организирал. Санфедистите в доброволни чети, на които давал нови права. «Размирици и размирници в Италия.» Revue des Deux Moudes. 15 ноември 1844.