— Мъжете могат да прекарват неделята както си искат, но жените да не ходят на църква!… Това заслужава отмъщение!
— Проповедникът каза, че фабриката ще донесе холерата!
— Смърт! Смърт! — извиках всички в един глас.
— Вълци, тръгвайте към фабриката, щом е така! — извика Морок. — Тръгвайте към фабриката!
Тълпата отвърна с ужасяващ писък. Виковете посвестиха Голчо, който каза тихичко на Морок:
— Разбирам, искате да се пролее кръв. Не участвувам в такова нещо. — Обърна се към кръчмаря и му извика: — Донеси ракия! Да пием за здравето на храбрите Вълци! Аз черпя! — И хвърли на кръчмаря пари, докато той носеше бутилка ракия и чаши.
— За какво са ни тези чаши! — възкликна Морок. — Нима истинските храбреци пият с чаши! — Той отвори една от бутилките, отпи и я подаде на огромния каменоделец.
— Да си жив! — каза той. — Наздраве. Който се отказва от ракията е страхливец. Ракията ще наточи зъбите на Вълците.
— Пийте и вие, другари! — каза Морок и раздаде бутилките.
— След всичко това ще се лее кръв — проломоти Голчо, който, макар и да бе пиян, разбираше всичко.
И наистина, след малко тълпата излезе на двора пред кръчмата и се запъти вкупом към фабриката на господин Харди.
Онези работници и жители на селото, които не искаха да се намесват (а те бяха повечето) мигом изчезнаха, след като на улицата се появи разярената тълпа, но доста жени, надъхани от проповедите на калугера, придобиха сили от виковете на войнолюбивото множество.
Най-отпред на тълпата вървеше огромният каменоделец, който размахваше железен прът. След него се движеха останалите, кой с тояга, кой с камъни в ръце. Главите на всички бяха замаяни от ракията, лицата им бяха кръвожадни. Хванати за ръце, в редица по няколко, Вълците се въодушевиха и от своите военни песни, последният куплет на едната от тях бе следният:
Морок и Голчо изчезнаха, докато тълпата напускаше кръчмата, за да отиде във фабриката.
II глава
Общежитието
Преди Вълците21 да се приготвят така дивашки да нападнат Солидарните във фабриката на господин Харди, утринта бе празнична и напълно отговаряше на ясното, спокойно и синьо небе.
Удари девет часа от кулата на общежитието, което бе отделено от фабриката с широка пътека, опасана с дървета. Лъчите на слънцето осветяваха сградите, разположени на една миля от Париж в живописна местност. Покривът на общежитието, покрит с керемиди, стърчеше над белите стени, сред които се виждаха тухли, които контрастираха със зелените капаци на прозорците. Около тези сгради, обърнати на юг и на изток, имаше голяма градина, около шестстотин квадратни метра, която бе насадена както с гъсти дървета, така също и със зеленчуци и овощни дръвчета.
Преди да продължим описанието, трябва да кажем, че то не е измислица, нито е сън, а е плод на користолюбие — с други думи това бяха жилища, които носеха голяма и сигурна печалба.
Да предприеме човек нещо хубаво, полезно и велико; да дари на много човешки създания идеално благосъстояние; да ги издигне в собствените им очи; да ги накара да предпочетат пред удоволствията на кръчмите удоволствията на ума, на изкуствата… да въздигне нравствено тези нещастници с благородни намерения и благороден пример; да бъде измежду благодетелите на обществото и в същото време насила да извлече голяма печалба… Всичко това изглежда невероятно. Въпреки това, там се криеше тайната на чудесата, за които говорим.
Сега да влезем вътре във фабриката.
Агрикол още не знаеше за изчезването на Гърбавото и беше щастлив, когато си спомнеше за Анжел, затова и някак припряно и старателно се обличаше, за да отиде при годеницата си.
Нека кажем няколко думи за жилището на ковача в общежитието и за твърде нищожния наем, малко над седемдесет франка годишно, наем, какъвто плащаха всички неженени работници.
Жилището се намираше на втория етаж и бе от две стаи, разположени южно към градината. Подът от борови дъски бе снежнобял. Имаше желязно легло със сламеник, с много хубав дюшек и с меки завивки. Една лампа и една камина, според нуждите, осветяваха и отопляваха стаята, която бе облепена с шарени тапети и украсена с не по-малко красиви завеси. Една ракла, една маса от орехово дърво, няколко стола, малка библиотека — това беше покъщнината на Агрикол. Съседната стая, която беше много по-голяма и светла, бе подредена с гардероба за дрехите, тоалетна маса и широк цинков леген под един кран, от който изобилно течеше вода.
21
Вълците, както и някои други разказват, че началото на тяхното братство е от времето на цар Соломон. Повече подробности за това се срещат в любопитното съчинение на господин Агрикол Пердигне, за което стана дума и откъдето бе цитирана тази песен.