— Това ми се струва странно…
— Да предположим, госпожице, че господин Харди бе човек със студено сърце и търсеше единствено изгодата си. Ако той се запиташе какво трябва да направи, за да носи фабриката му голяма печалба, щеше да си отговори: отлична работа, икономии на суровини, непрекъснат труд на работниците. С една дума, икономии при изработката, за да стане стоката евтина, а да се продава много скъпо…
— Какво друго би могъл да желае един фабрикант?
— Без съмнение, тези изисквания щяха да бъдат удовлетворени, но въпросът е как? Господин Харди най-напред щеше да си каже: ако отдалеча работниците от фабриката, те ще се изморят докато дойдат на работа; ако станат рано, ще спят по-малко, а нямам сметка да се възползувам от съня на работниците, който им е крайно необходим, защото ако не са се наспали, това се отразява зле на работата им; през зимата става още по-зле, докато пристигнат във фабриката — работникът ще дойде измокрен и измръзнал и още преди да е започнал, ще бъде изморен, какво ще свърши тогава…
— За съжаление, истината е точно такава, господин Агрикол. Когато бях в Лил и работех във фабриката, треперех през целия ден от дъжда, който ме мокреше докато пристигна там.
— Затова хора като господин Харди казват: За да се премахнат тези трудности, трябва да настаня работниците близо до фабриката. Нека пресметнем: жененият работник в Париж плаща средно по двеста и петдесет франка годишно22 за една или две стаи — тъмни и тесни, на някоя затънтена и мрачна улица. Той живее в тях със семейството си на тясно, затова и здравето му е разстроено. Винаги страда от треска, винаги е слаб, а каква работа може да се очаква от такъв човек. Неженените работници държат по-малки къщи, също лоши, и плащат по сто и петдесет франка на година. Нека направим сега сметка. Във фабриката си имаме сто и четиридесет женени работници, което ще рече, че те плащат за отвратителните си жилища общо около тридесет и шест хиляди и петстотин франка годишно. Освен това имаме и сто и петнадесет неженени работници, които плащат годишно седемнадесет хиляди и двеста и осемдесет франка. Или всичко, около петдесет хиляди франка за наем. Сиреч, приход, равен на лихвите на един милион франка, ако тя е пет на сто.
— Боже мой, колко е голям наемът за всички тези порутени и малки къщички!
— Петдесет хиляди франка на година, колкото струва жилището на един милионер. Какво тогава си казва човек? За да накарам работниците си да оставят жилищата в Париж, ще им направя голяма отстъпка. Ще им намаля наема наполовина. Вместо недобри стаи, те ще имат широки добри жилища, които ще могат лесно да се отопляват и много евтино да се осветяват. И така, сто и четиридесет семейства ще ми плащат по сто двадесет и пет франка годишен наем, а сто и петнадесет ергени по седемдесет и пет франка. Така аз ще получавам двадесет и шест-двадесет и седем хиляди франка. Една голяма постройка, в която могат да се настанят всички тези хора, ще ми излезе най-много до петстотин хиляди франка23. Това показва, че с лихвата от пет на сто, тези пари могат да бъдат осигурени, защото от заплатата на работниците, аз ще удържам наема.
— Започнах вече да разбирам как понякога може да се направи добро, даже е полезно, дори когато става дума за пари.
— Полезно е всичко, което се върши честно и искрено. Но нека продължим… Ето работниците ми, казва си такъв човек, са настанени близо до фабриката, имат топли жилища и здрави отиват на работа. Но това не е всичко… Английският работник, който се храни с хубаво говеждо месо, който пие хубаво пиво, за същото време върши два пъти повече работа, отколкото френският работник24, който се храни с лоша храна. Това подсказва, че работниците ще свършат повече, ако се хранят по-добре. Но как да постигне това, без да изгубя своето? Как се хранят в казармите, в пансионите, дори в затворите? Отделните средства се събират и така се получава сума, с която може да се живее доста охолно, нещо, което е невъзможно без сдружаване. И така, вместо моите двеста и шестдесет души да си готвят отделно двеста и шестдесет ястия, ако се сдружат в готвенето, благодарение на икономиите за мен ще бъде от голяма полза. А и за тях. Две или три готвачки, с помощта на няколко деца, ще могат всеки ден да готвят храна за всички. Вместо да се купуват дърва и въглища поотделно и за тях да се плаща двойно25, мойте работници, след като се сдружат, ще могат да си доставят на моя отговорност. Ще заделим от заплатите им много дърва, брашно, масло, дървено масло, вино и всичко останало от самите производители. Така те ще плащат петнадесет или двадесет су за бутилка чисто и хубаво вино, вместо да дават шестдесет или седемдесет и пет су за някакво отровно питие. Всяка седмица братството ще купува един вол и няколко овце, жените ще месят хляб, както на село. При тези средства и при добър ред и икономии, моите работници ще получават достатъчно вкусна храна за един франк, най-много за франк и двадесет и пет су на ден.
22
Наистина това е средната сума, която плаща годишно всеки работник за жилище, което е най-много от две стаи и един килер на третия или четвъртия етаж.
23
Тази цифра е точна. Подобна сграда на една миля от Париж, откъм Монруж, с всички необходими постройки като кухня, пералня, баня, газохранилище, водопровод, топлопровод, заедно с градината около нея, струва петстотин хиляди франка. Един опитен зидар, има добрината да направи подробни изчисления, които потвърждават, което казваме. Както виждате, дори работниците да плащаха толкова, колкото плащат обикновено, можеха да им се построят стабилни жилища и собственикът на парите да взима по десет на сто лихва.
24
Тази цифра е точна… Подобна сграда на една миля от Париж, откъм Монруж, с всички необходими постройки като кухня, пералня, баня, газохранилище, водопровод, топлопровод, заедно с градината около нея, струва петстотин хиляди франка. Един опитен зидар, има добрината да направи подробни изчисления, които потвърждават, което казваме. Както виждате, дори работниците да плащаха толкова, колкото плащат обикновено, можеха да им се построят стабилни жилища и собственикът на парите да взима по десет на сто лихва.
25
Това сравнение беше направено по времето, когато се строеше Руанската железница. Френските работници, които нямаха семейства, можеха да се хранят също като англичаните и като се подкрепяха с достатъчно и добре приготвена храна, те вършеха точно толкова работа, колкото успяваха да свършат и англичаните.