— Не докосвайте майка ми!
— Най-напред ще се справя с теб, а след това с майка ти! — извика Цибул и протегна нокти към лицето й, докато каменарите трошаха с чуковете си огледалото и стенния часовник, а приятелите им прибираха каквото попадне пред очите им.
Анжел пищеше и по всички възможни начини се опитваше да не допусне Цибул в стаята, където бе майка й, която, надничайки през прозореца, викаше Агрикол да им помогне.
Ковачът отново се бе счепкал с каменоделеца, чуковете вече не им трябваха, те бяха застанали гърди срещу гърди, преплетени един в друг като змии, като се опитваха да се победят. Наведен, Агрикол, бе хванал с дясната си ръка левия крак на каменоделеца, но силата му бе толкова голяма, че водачът на Вълците, макар и на един крак, бе непоклатим. Със свободната си ръка (другата Агрикол бе хванал като в менгеме), той се опитваше да разбие зъбите на ковача.
— Вълкът ще разбие зъбите на Солидарния и всеядния така, че той да не може нищо повече да яде! — каза той.
— Ти не си истински Вълк — каза ковачът. — Истинските са мъжествени и не са съгласни да се бият един срещу десет!
— Истински или не, но ще ти строша зъбите!
— Аз пък краката ти!
И като изрече това, ковачът удари каменаря по крака така силно, че последния изрева от болка, проточи глава като звяр и ухапа Агрикол по врата. От болката Агрикол изтърва крака на каменаря, който използува случая и се хвърли върху противника си. В същото време майката на Анжел, надвесена на прозореца на общежитието, викаше сърцераздирателно:
— Помощ, господин Агрикол! Убиват дъщеря ми!
— Пусни ме… — каза запъхтян Агрикол. — Давам ти честната си дума да се бием утре, когато пожелаеш.
— Обичам храната, когато е гореща! — отвърна каменоделецът, след което стисна гърлото на ковача и се помъчи да постави и коляно върху гърдите му.
— Помощ! — изпищя отново майката на Анжел. — Убиват дъщеря ми.
— Милост!… Прося милост!… Пусни ме да отида — изрече Агрикол като правеше усилия да се измъкне.
— Гладен съм! — отговори каменарят.
Агрикол, ужасен от опасността, която грозеше Анжел, правеше опити да се спаси, когато каменоделецът усети как в крака му се забиват остри шишове и почувствува удари по главата си. Той изпусна противника си и започна да се брани от ударите.
— Ти ме спаси, татко… — каза ковачът като се изправи — Дано не е много късно за Анжел…
— Тичай! И не се грижи за мен — отвърна Дагоберт.
Агрикол напусна общежитието.
Дагоберт, придружен от Сърдитко, бе дошъл, както вече казахме, за да докара дъщерите на маршал Симон при дядо им. Когато пристигна в разгара на сражението, войникът взе със себе си няколко работници, за да защитава стаята, в която се намираше бащата на маршала. Точно оттук войникът видя опасността, в която бе изпаднал Агрикол.
След малко Агрикол с няколко скока успя да се промъкне в общежитието, поваляйки охраната на входа, и се втурна към коридора, където бе стаята на Анжел.
Докато той се стремеше към нея, клетото момиче се отбраняваше от спусналата се да й издере лицето, Цибул.
Агрикол се хвърли върху ужасната жена, дръпна я за жълтеникавата коса, събори я на пода и я удари с тока на ботуша си.
Цибул се изправи моментално. В този момент се появиха доста работници и докато ковачът се грижеше за Анжел, Цибул и приятелите й бяха пропъдени от тази част на къщата.
След първия пристъп, както бе казал и Агрикол, Вълците, които бяха честни работници, макар и малко на брой, увлечени заради битката от нехранимайковците, след като видяха безчинствата им, на които неволно бяха станали свидетели и съучастници, застанаха на страната на Солидарните.
— Няма нито Вълци, нито Солидарни! — обърна се към Оливие един от най-яростните Вълци. — Вече има само честни работници, които трябва да се обединят, срещу разбойниците…
— Така е… — обади се друг. — Строшиха прозорците против волята ни…
— Каменоделецът е виновен за всичко — подвикна някой. — Истинските Вълци се отказват от него и той ще отговаря за делата си.
— Всеки ден се спречкваме, но и се уважаваме.26
Отдръпването на малка част от нападателите, увлече работниците от фабриката, така че Вълци и Солидарни, макар и по-малко на брой от онези, които останаха в общежитието, се обединиха срещу безделниците, които се бяха присъединили и бяха се приготвили да извършат и други престъпления.
26
Бихме желали читателят да разбере, че не показахме нападателната роля на Вълците заради случката. Макар и да се опитаме да покажем някои от злоупотребите на съсловията, които ще изчезнат, както показват впечатленията от всеки изминал ден, не искаме да кажем, че Вълците са били по-враждебни от Солидарните. Вълците по принцип са много трудолюбиви, а положението им заслужава съчувствие. Не само защото през годината няколко месеца те са без работа, тъй като и естеството на работата им предполага през зимата те да не вършат нищо. Много работници-Вълци, за да се усъвършенствуват, вечерно време изучават геометрия, която им служи в дялането на камъните. Много от каменоделците, на последната изложба, представиха архитектурен пример, образец, изработен от гипс.