— Нека Хаусман поговори с този човек и ако претенциите му са основателни, да отстъпи. Също така да се проучи дали момичето няма роднини в Париж.
— Орбанският дук пише, че неговият господар — царят, ще разреши отварянето на ново учреждение, но при предварително определени условия.
— Никакви условия! Или безпрекословно приемане, или пълен отказ. Така се разпознават приятелите и враговете… Колкото по-неблагоприятни са условията, толкова по-голяма твърдост да се проявява и с това да им се внуши доверие към нас.
— Същият пише, че цялото дипломатическо тяло продължава да подкрепя исканията на бащата на онази госпожица протестантка, която ще напусне манастира, дал й убежище и закрила, само ако се ожени за любовника си в разрез с волята на своя баща.
— О! Значи дипломатическото тяло още подкрепя исканията на бащата?
— Да.
— Тогава му пишете, че духовната власт няма нищо общо със светската.
В това време звънчето на пътната врата иззвъня два пъти.
— Вижте кой е — каза господарят на Родин.
Секретарят стана и излезе. Господарят му продължи да се разхожда замислен от единия край на стаята до другия. Пак отиде до големия глобус и спря. Известно време постоя, загледан мълчаливо в безбройните малки червени кръстчета, които покриваха като гъста мрежа всички части на света. Вероятно си помисли за невидимото влияние на неговата власт, която явно се простираше над целия свят, защото чертите на лицето му се оживиха, големите му сиви очи блеснаха, ноздрите му се разшириха и по мъжествения му лик се изписа жизненост, смелост и гордост. С вдигната глава и презрителен поглед той се доближи до глобуса и облегна силната си ръка върху полюса. В жеста и позата му имаше толкова надменност и решителност, сякаш бе напълно уверен, че владее цялата земя. Сега не се усмихваше. Голямото му чело се смръщи и погледът му стана заплашителен. Ако някой художник поискаше да нарисува демона на горделивостта и властолюбието, не би намерил по-ужасен образец. Но щом Родин влезе, изразът на господаря му моментално се промени…
— Пощальонът — каза Родин и посочи писмата, които държеше. — От Дункерк няма нищо…
— Нищо! — извика господарят му и неумолимото му лице се натъжи. — Съвсем нищо. Никакво известие от майка ми! Още тридесет и шест неспокойни часа.
— Струва ми се, че ако имаше нещо лошо, княгинята щеше да ви пише. Сигурно майка ви е по-добре…
— Разбира се, Родин, вие имате право. Но както и да е, аз се тревожа… Ако и утре не получа утешителни новини, веднага ще замина при княгинята… Защо ли майка ми реши да прекара есента при нея. Боя се, че климатът на Дункерк няма да й се отрази добре… — след като помълча, разхождайки се, той добави: — Прегледайте тези писма, откъде ли са?
Родин се взря в марките и отвърна:
— Три от четирите вероятно се отнасят за медальоните…
— Слава богу, дано новините са добри — извика Родин неспокойно, тъй като тези неща явно бяха много важни за него.
— Едното е от Карлстън и сигурно пише за мисионера Гавриил — отвърна Родин. — Другото е от Батавия и е за индиеца Джалма… Това е от Лайпциг… То потвърждава написаното от звероукротителя Морок, който съгласно заповедите е успял безпрепятствено да преустанови пътуването на дъщерите на генерал Симон.
Щом чу името на генерал Симон, господарят на Родин помръкна.
II глава
Заповедите2
След като преодоля смущението при името или при спомена за генерал Симон, господарят на Родин каза:
— Не отваряйте още писмата от Лайпциг, Карлстън и Батавия. Ще им дойде редът. Нека спестим малко време.
Секретарят изгледа господаря си въпросително.
— Довършихте ли писмото за медальоните?
— Ето го… Тъкмо го зашифровах.
— Прочетете ми го и където трябва, вмъквайте новите сведения от трите писма.
— Разбира се. Така всяко сведение ще си иде на мястото.
— Искам да разбера дали е ясно и подробно, тъй като, ако си спомняте, лицето, до което е адресирано, не бива да знае всичко.
— Не съм забравил. Точно така съм го написал.
— Четете.
Г-н Родин изложи бавно и отчетливо следното писмо: Преди сто и петдесет години една френска протестантска фамилия, предвиждайки скорошното оттегляне на Натския едикт, доброволно се изсели от отечеството си с намерение да избегне строгите и справедливи решения, издадени вече срещу неукротимите неприятели на светата ни вяра — протестантите. Някои от членовете на тази фамилия забягнаха първо в Холандия, после в холандските провинции, други — в Англия, трети — в Америка. Днес се смята, че са останали само седем потомъка на този род, преминал през чудновати перипетии в материалното си положение, така че сега нейните представители заемат всички възможни нива на обществената стълбица, като се почне от цар и се стигне до занаятчия. Тези преки и непреки потомци са:
2
Областните заведения отговарят на парижките. Те също имат непосредствена връзка с генерала, който живее в Рим. Дейната, разнообразна и изумително уредена кореспонденция на йезуитите има за цел да дава на главатарите всички сведения, които могат да им потрябват. Всеки ден генералът получава куп доклади, които взаимно се удостоверяват. В главното заведение в Рим има огромни регистри, в които се вписват всички имена на йезуитите, на техните приятели и на всички видни хора — било то съмишленици или врагове, с които са влезли в контакт. В тези регистри са отбелязани безпристрастно и изчерпателно събитията от живота на всяко лице. Това е най-голямата и разнообразна сбирка, която някога е била съставена. Тук с хладнокръвно безразличие се разказва за поведението на леконравната жена и за тайните прегрешения на държавния мъж. Тези животоописания винаги са полезни и по необходимост точни. Щом се наложи да повлияят върху някое лице, веднага му разтварят регистъра и той научава всичко за живота, характера, качествата, плановете, името, приятелите и дори най-тайните си връзки. От това, господине, можете да разберете цялото преимущество, което дава на едно общество тази огромна полицейска книга, обхващаща целия свят. Не ви говоря празни приказки за тези регистри, защото научих всичко това от човек, който е видял книгата и познава отблизо йезуитите. Затова хората, подслоняващи в къщите си членове на подобно общество, което ловко използува проучения им живот, трябва доста да се позамислят. Libri membre del’Justitut. Lettres sur le clerge. Писма за духовенството.