— В такъв случай защо е дошъл в нашата къща, а не другаде?
— Вероятно изповядва друга вяра и е дошъл тук, за да изучи нашата.
Тримата свещеници продължиха разходката си. Ако някой чуеше този безсмислен детински разговор, който се отнасяше за други лица, важни за нашата история, щеше да си помисли, че тримата преподобни отци са съвсем прости хора, ала в такъв случай би се излъгал жестоко. Всеки според ролята, която му бе отредена в набожната тройка, имаше огромно значение и за да изпълни задачата си трябваше да приложи своя смел и опитен, упорит и хитър, уклончив и присторен ум — нещо свойствено за повечето членове на Обществото. Но благодарение на задълженията си да се предават един друг, благодарение на омразното недоверие, което произтичаше от това предателство и сред което те непрекъснато живееха, свещениците винаги водеха празни разговори, от които нямаше какво да се предаде и запазваха всички средства и цялата сила на ума си, за да изпълнят пасивно волята на началниците си, като по този начин показваха безусловното и сляпо послушание, намирайки най-изобретателната и сатанинска форма.
Ето защо трудно могат да се пресметнат богатите наследства, огромните дарове, които двамата преподобни отци с такова добродушие на разцъфналите си лица бяха изсипали във винаги отворената, винаги зинала и винаги алчна паст на Обществото, използувайки влиянието си върху слабите, болните и умиращите, като ту ги прелъстяваха, ту лукавствуваха, ту хитруваха и обещаваха най-добрите места в рая или пък клеветничеха и заплашваха.
Най-младият от тримата преподобни отци беше образец на отшелник, който Обществото често посочваше като пример щом трябваше да се убедят простите хора, че никой не живее тъй строго и въздържано, както синовете на Лойола и че благодарение на този живот те изглеждат така — нещо, което отците с огромните търбуси и напращели бузи, трудно биха могли да проповядват. С една дума, всички те приличаха на трупа от стари комедианти, в която доколкото бе възможно всеки трябваше да играе роля според естествените си възможности.
Разговаряйки, преподобните отци достигнаха до една сграда, долепена до централното жилище, която представляваше нещо като магазин. Там се влизаше през особена врата, прикрита от доста висока стена, така че не се виждаше. През един отворен прозорец с решетка се чуваше подрънкване от непрекъснатото броене на пари. Монетите ту дрънчаха, сякаш ги изсипват в торба, ту потракваха, сякаш ги подреждат на куп. В тази сграда се намираше търговската каса, където изплащаха стойността на иконите, броениците и други предмети, приготвени от Обществото за разпространение из Франция със съучастието на църквата и различни книги, почти всички глупави, безсрамни и безнравствени33 или пълни с лъжи, книги, достойни за осъждане, в които всичко хубаво, велико и славно от историята на нашата безсмъртна република е преиначено и осмяно с уличен език. А иконите, представящи съвременни чудеса, имаха толкова безсрамни надписи, че дори и най-смешните закачки на уличните комедианти не можеха да се сравнят с тях.
След като се заслуша с удоволствие в подрънкването на монетите, един от преподобните отци, се присмя:
— Днес имаме голям приход. Икономът каза неотдавна, че приходите от първото тримесечие възлизат на осемдесет и три хиляди франка.
— Поне лишаваме безбожниците от средства, за да вършат зло — просъска младият свещеник.
— Безбожниците напразно се стараят. Набожните хора са с нас — добави другият свещеник. — Въпреки всички страхове от холерата, билетите от нашата лотария се продадоха за много кратко време. И всеки ден ни носят дарения. Вчера приходът беше много добър. Първо едно малко копие на Венера Калипигска от бял мрамор. Може би някакъв друг подарък би бил по-приличен, но целта оправдава средствата. Второ, една част от въжето, с което е бил вързан за гилотината онзи безчестник Робеспиер и по което има още следи от неговата проклета кръв. Трето, зъб от Свети Карп, сложен в малка златна кутийка. Четвърто, червена кутия от времето на регентството от великолепен короманделски лак, украсена със скъпи бисери.
— Тази сутрин — продължи другият свещеник — донесоха прекрасен дар за лотарията. Представете си една великолепна кама с позлатена дръжка. Острието й е много широко, подвижно и с един изумителен механизъм, който се задействува след като то проникне в тялото и изважда още няколко напречни остриета. Едва ли може да се измисли друго по-убийствено оръжие. Ножницата е облицована с кадифе и обкичена с позлатени плочици.
33
Достатъчно е да посочим само една книга, която се продаваше през месец май и в която има най-безсрамни подробности за това как е раждала Света Богородица. И, забележете, тази книга е предназначена за момичета.