— За това оръжие ще има много желаещи — каза другият свещеник.
— Надявам се — отговори преподобният отец — и затова, заедно с Венера го сложих в червената кутия при основните неща от лотарията на Света Богородица.
— Какво искате да кажете? — изненада се другият. — Каква е тази лотария на Света Богородица?
— Не знаете ли?
— Не знам.
— Тази идея е на настоятелката Света Перпетуа. Представете си, скъпи отче, че тези предмети ще се разиграят с помощта на една малка фигурка на Света Богородица с пружина, която се навива под роклята й. По този начин тя ще се върти няколко секунди и номерът, върху който спре, ще бъде печеливш34.
— Остроумно, наистина — каза другият свещеник. — Чудесна идея. Не знаех тази подробност, но имате ли представа колко струва светата чаша, която ще се плати с прихода от тази лотария?
— Отец-прокурорът каза, че светата чаша, заедно със скъпоценните камъни няма да струва по-малко от тридесет и пет хиляди франка, без да се смята предишната, която си взеха обратно и чиято цена, струва ми се възлиза на деветдесет хиляди франка.
— От лотарията ще вземем четиридесет хиляди франка. Значи ще ни стигнат — каза другият преподобен отец. — В такъв случай нашата църква няма да бъде засенчена от великолепието на църквата на господа лазаристите.
— Напротив! Сега те ще ни завиждат, защото тяхната хубава чаша от чисто злато, с която толкова се гордееха, не струва дори и на половината на онази, която ние ще спечелим от лотарията, защото тя не само е голяма, но и цялата е украсена със скъпоценни камъни.
Този приятен разговор за нещастие беше прекъснат. Свещениците от една вяра, която проповядва бедност, смирение, скромност и милосърдие, прибягваха към забранени от закона игри и просеха от народа, за да окичат своите олтари с възмутителен разкош, а в същото време хиляди техни братя умираха от глад и сиромашия пред вратите на великолепните им църкви. И цялата тази нещастна алчност произлизаше от едно-единствено низостно чувство — завистта. Те не се надпреварваха кой да помогне на повече сиромаси, а кой повече богатства да натрупа на светата трапеза.
Една от вратите на градината се отвори и влезе някакъв човек. Преподобният отец каза:
— А! Ето го Негово Високопреосвещенство кардинал Малипиери, който идва да посети Негово Преподобие отец Родин.
— Дано това посещение на Негово Високопреосвещенство има полза за отец Родин.
И наистина, кардинал Малипиери се отправи към другия край на градината и се изкачи в стаята, където живееше отец Родин.
XIII глава
Болният
Кардинал Малипиери, когото видяхме да присъствува на срещата у княгиня Сен-Дизие и който отиваше в стаята на отец Родин, беше облечен в цивилни дрехи и загърнат в дълга подплатена мантия от черен сатен. Негово Високопреосвещенство се бе заредил с всевъзможни антихолерични средства и излъчваше силна миризма на камфор. Щом стигна до стълбите на втория етаж, кардиналът почука на една врата, но никой не му отговори. Ала като човек, който познава много добре къщата, той я отвори, премина през едно антре и се намери в друга стая, където имаше легло. Върху една черна маса с чекмеджета бяха подредени много шишенца от лекарства.
Лицето на кардинала изглеждаше тревожно и навъсено. Цветът му, както винаги, бе жълтеникав и жлъчен, тъмните сенки под черните му кривогледи очи, се очертаваха повече от всякога. Той се спря, огледа се боязливо наоколо и помириса няколко пъти едно шишенце с противохолерично лекарство. После, като видя, че е сам, се приближи към едно огледало, окачено над камината и много внимателно разгледа цвета на езика си. Явно остана доволен и извади от една златна кутийка няколко хапчета, сложи ги в устата си, почака да се разтопят и затвори очите си потръпвайки. Щом взе тези предпазни мерки, отново помириса шишенцето и се накани да влезе в съседната стая. Но през тънката стена, която го делеше от нея, чу висок говор и се поспря, за да изслуша разговора.
— Искам да стана! — казваше един слаб, но решителен и заповеднически глас.
— Не може, преподобни отче — отговаряше друг по-силен глас. — Не може!
— Ще видите може или не може — отвърна другият глас.
34
Тази остроумна пародия на игрите с рулетка, извършена от една статуя на Света Богородица, бе използувана за тегленето на религиозна лотария преди шест седмици в един женски манастир. За вярващите това трябва да е чудовищно светотатство, за безразличните — плачевна и смешна игра, защото от всички предания, преданието за Мария е едно от най-трогателните и уважаваните.