Родин направи раздразнителен знак, че това малко го интересува и че иска да пише.
Д-р Баление повдигна безпомощно рамене.
— Господа, спрете за малко, но бъдете готови да продължите.
Без да го чака повече, Родин започна да пише, макар че болката не бе освободила тялото му.
На първото листче той изписа няколко знака, които той си бе измислил за собствено улеснение, да се подсеща за някои тайни неща. Преди броени минути в съзнанието му се бе появила една мисъл, която сега искаше да запише, за да не я забрави. На второто листче написа бързо няколко изречения и го подаде на отец д’Егрини, който веднага разчете следното: „Веднага да се изпрати Ф. Б. при Фарингея, от когото да вземе доклад за онова, което се е случило с княз Джалма през последните дни. Б. да донесе доклада направо тук!“
Отец д’Егрини напусна бързо стаята, за да изпълни новата заповед.
В същото време кардиналът, превъзмогвайки миризмата на изгоряла плът, се приближи до леглото на болния. Той изпитваше истинско удоволствие да гледа как се „пече“ йезуитът, към когото изпитваше голяма вражда, като италиански свещеник.
— Моля ви, Преподобни отче — обърна се д-р Баление към Родин, — продължавайте да демонстрирате тази ваша издръжливост, защото гърдите ви вече се оправят. Остава да изтърпите най-тежката минута, но тя ще ви донесе излекуването.
Болният зае предишното положение. В този момент се върна отец д’Егрини и Родин с поглед го попита дали е свършил работа. Отчето отвърна утвърдително.
По знак, даден от доктора, четиримата му помощници започнаха отново да духат в тръбичките. Това причини на Родин такива ужасни болки, че той не можа да сдържи един силен конвулс на тялото, от който гърдите му се приповдигнаха, от гърлото му се изтръгна страшен вик. Вик свободен и звучен…
Д-р Баление не можа да овладее възторга си:
— Гърдите олекнаха! Белите дробове работят… гласът му се връща… Духайте, господа, духайте. А вие, Преподобни отче, — обърна се той весело към Родин, — ако можете викайте, крещете, не се стеснявайте… и аз заедно с вас ще се радвам на изцелението. Всичко мина великолепно, сега дързост… ще разглася това излекуване — чудо…
— Прощавайте, докторе — рече тихичко отец д’Егрини, — но Негово Високо Преосвещенство е свидетел, че аз пръв дадох дума да разглася това изцерение, това истинско чудо…
— Това не е толкова важно сега — сухо отвърна д-р Баление, който много обичаше своите методи на лечение.
Като чу думите на околните, че вече оздравява, Родин сякаш се промени. Лицето му доби някаква странна, дяволска хубост. В очите му заблестя гордост и тържество. Явно бе, че този човек-звяр усещаше прилива на сили и живот в себе си, усещаше адските злини, които щеше да причини в бъдеще… Навярно точно това усещане му даде неземна сила сред ужасните болки да изговори първите думи:
— Нали ви казах… аз,… ще живея!
— И бяхте прав! — извика докторът и прихвана едната ръка на болния за да премери пулса. — Да, всичко си идва на мястото. Реакцията на вашия организъм е прекъсната и болестта премахната.
Вече догаряха последните памучни фитили. Помощниците отдръпнаха триножниците и от двете страни на Родиновите гърди зейнаха грозни рани. На места кожата бе изгоряла така, че се виждаше живо месо.
Родин наведе поглед върху раните си. След като ги разгледа внимателно, на лицето му се появи странна усмивка. Без да се измества, той насочи костеливия си пръст с почернял нокът и занарежда:
— Отче д’Егрини, вижте моля, какво предзнаменование: един Ренепон, двама Ренепон, трима Ренепон… четирима Ренепон — прекъсна за миг, но побърза да прибави: — А къде е петият Ренепон? Ах да, тази рана е двойна, като близнак…35
Последва зловещ смях, който огласи цялата стая.
Отец д’Егрини, кардиналът и д-р Баление разбраха значението на тези тайнствени и страшни думи, които Родин допълни с глас на пророк:
— Да, както казах, този безбожнически род ще се превърне в прах, както месата по тялото ми се превърнаха в пепел! И това ще стане, защото аз поисках да живея — и живея!
XIX глава
Порок и добродетел
Изминаха два дни от оздравяването на Родин. Може би читателят все още не е забравил сградата на улица „Clovis“, където преподобният отец държеше под наем една малка къщичка и където се намираше още и жилището на Филемон, в което живееше Роз-Помпон.
35
Жак Ренепон умря, Гавриил чрез подпис се отказа от своя дял, което означава, че от рода остават още само петима.