— Основателят на манастира Трап ли? — учуди се господин Харди — Много отдавна не съм чувал, освен че нещо тъмно има в цялата история…
— Попитах ви, защото няма по-очевиден пример за всемогъществото на молитвата и на почти божественото състояние, в което тя може да доведе набожните души. С няколко думи ще ви разкажа тази поучителна и тъжна история. Господин Рансе… Извинете, но ми се струва, че ви отнемам времето…
— Не, не, всичко това живо ме интересува. Разговорът ми с отец Гавриил бе прекъснат неочаквано и сега, като ви слушам, имам усещането, че го продължавам. Моля ви, продължете.
— С готовност ще го направя, защото ми се иска поуките, които извлякох от разговорите с младия свещеник, както и от прераждането на господин Рансе, да бъдат полезни и за вас.
— Пак ли отец Гавриил?
— Да, именно той е човекът, който за доказателство на своите думи ми разказа тази история — отговори Родин. — Всичко, което ме крепи, което ми дава сила в трудното време, дължа на този млад и почтен мъж!
— Ще ви слушам с огромно внимание.
— Господин Рансе бе светски човек — внимателно започна Родин, като наблюдаваше за реакциите на господин Харди. — По-точно той беше военен, силно влюбен в младо момиче от богат род. Не знам, какво пречеше тази любов да завърши с женитба, но така или иначе тя се пазеше в тайна. Всяка вечер по едни скрити стълби господин Рансе отиваше при своята любима. Младите влюбени не можеха един без друг и затова нарушаваха установените обществени норми. Връзката им продължи цели две години.
При тези думи господин Харди се развълнува силно, а по челото му избиха ситни капчици пот. Спомените му го върнаха назад във времето и той си спомни собствената любов, която също бе тъй тайна и опасна.
Родин забеляза промяната у своя събеседник и побърза да продължи:
— По едно време, като си представяше на какви опасности е изложена неговата любима, господин Рансе бе готов да прекъсне връзката си с нея, колкото и тежко да бе това. Младата девойка, обаче, не даваше и дума да се издума за подобна раздяла, привличаше го в обятията си и двамата отново се сливаха в едно цяло. Господин Рансе не успяваше да устои на горещите молби на своята любима и двамата влюбени, запленени от огромното удоволствие на страстта забравяха заобикалящия ги свят, дори и Бог.
Господин Харди жадно попиваше думите, изречени от Родин. Във всяка една от тях той откриваше нещо от преди преживяното. Възкръсваха спомените му, които той смяташе за мъртви. Това връщане към предишните му чувства и страсти започна някак си да смущава съзнанието му.
Точно такава бе целта на Родин, който продължи своя разказ по предварително начертаната схема.
— Така настъпи онзи нещастен ден… Господин Рансе трябваше да вземе участие в избухналата война, затова се раздели с младата девойка. Когато след няколко месеца се върна, бе тъмна нощ. Предварително той бе изпратил писмо, но поради забавяне то бе пристигнало едновременно с неговото появяване. Също както много пъти бе правил, господин Рансе се изкачи по тайните стълби с разтуптяно от вълнение сърце, но намери любимата си мъртва.
— Ох! — извика господин Харди и закри лицето си с ръце.
— Да, тя лежеше мъртва — повтори студено Родин. — Две свещи горяха до леглото й. Паднал на колене господин Рансе не можеше да проумее настъпилия ужас. Искало му се да прегръща и целува красивата глава, да милва белите ръце… Той наистина хванал с двете си ръце главата на девойката, но когато понечил да я целуне, тя се откъснала от тялото… Точно така — продължил Родин, като видя как господин Харди се дръпва от ужас — младата девойка бе починала от някаква странна болест, поради което лекарите, за да открият причините, след смъртта й бяха направили аутопсия, бяха нарязали цялото тяло…
Навън вече се стъмваше. Стаята едва се осветяваше от последните слънчеви лъчи, по-точно от техните отражения. В тази обстановка лицето и очите на Родин изпъкваха зловещо на фона на черната му роба.
Господин Харди стоеше неподвижен, онемял от страшната история, която разкриваха пред него.
— А какво стана с господин Рансе? — попита той с променен глас, а по челото му се стичаха студени капчици пот.
— Два дни след това свръхчовешко преживяване — продължи Родин, — той се затвори, далеч от погледите на близки и познати. Началото на неговото уединение бе страшно, съпроводено с кризи и бълнувания. Два пъти дори се опита да посегне на живота си, за да се избави от страшните видения…