— Не ме разбра — каза негърът на офицера, — принц Джалма е от нашите, защото на лявата си ръка носи името на Бохвания…
— Да, и той е син на доброто дело — добави малаецът.
— И той е фасенгар като нас — каза индиецът.
Тримата се бяха подразнили от отвращението, което Джалма демонстрира по отношение на фансегарите и смятаха, че е въпрос на чест да заявят, че синът на Каджа-Синг принадлежи към отвратителната им общност.
— Какво ще кажеш? — попита офицерът Джалма.
Той повдигна презрително рамене, запретна дългия си широк ляв ръкав и показа разголената си ръка.
— Каква наглост! — извика офицерът.
И наистина, от вътрешната страна на ръката, между китката и лакътя бе изписано с индуски букви името на Бохвания. Офицерът се втурна към малаеца, разголи ръката му, видя същото име и същите знаци, но не се задоволи с това и провери негъра и индиеца.
— Нещастнико! — викна той и се върна вбесен при Джалма, — ти си по-гнусен от съучастниците си. Вържете го като страхлив убиец — каза той на войниците, — като страхлив убиец, който лъже преди да умре, защото вече не му е писано да живее дълго.
Смаян и уплашен, Джалма беше втренчил очи в злополучните белези и не можеше нито да продума, нито да помръдне: блъскаше си ума над това непонятно нещо.
— Ще посмееш ли да отречеш този знак? — попита го офицерът с негодувание.
— Не мога да отрека онова, което виждам… и което съществува — каза Джалма съкрушен.
— Добре, че най-сетне си призна, нещастнико — рече офицерът, — а вие, войници, си отваряйте очите, защото отговаряте за всички.
Джалма реши, че е станал жертва на някакъв невероятен кошмар, престана да се съпротивлява и се остави безпрекословно да го завържат и подкарат. Офицерът се надяваше, че ще успее да намери Фарингея из развалините с една войскова част, но напразно го търси. След един час той пое за Батавия, където вече бяха пристигнали арестуваните и тяхната охрана.
Няколко часа след тези събития г-н Жозюе Ван Даел довърши дългия си доклад до г-н Родин в Париж по следния начин: „… Обстоятелствата бяха такива, че просто нямах друг избор. Казано накратко, това е едно малко зло в името на голямото добро. Трима убийци са предадени на правосъдието, а временното арестуване на Джалма ще бъде само повод да блесне още по-силно невинността му.
Още сутринта отидох при управителя да се застъпя за нашия млад принц. Казах му, че тъй като тези злодеи попаднаха в ръцете на властта благодарение на мен, може да ми се окаже признателност, като се направи всичко възможно да излезе наяве невинността на принц Джалма, който и без това заслужава съчувствие заради нещастията си и благородните си качества. Обясних, че когато вчера побързах да дойда и да съобщя на управителя къде се укриват фансегарите, изобщо не съм предполагал, че ще заварят там осиновеното момче на генерал Симон, на този превъзходен човек, с когото от известно време поддържам най-почтени отношения. Впрочем, на всяка цена трябва да се разкрие необяснимата случайност, която постави Джалма в това опасно положение. Добавих, че съм напълно уверен в неговата невинност и не моля за никакво снизхождение. Той ще прояви достатъчно смелост и достойнство, за да изчака в затвора деня на правосъдието.
Всъщност, аз казвам самата истина и нямам никакви угризения по отношение невинността на Джалма.
Управителят ми отговори, както очаквах, че той също е убеден в невинността на младия принц и че ще положи особени грижи за него, но че трябва да се изчака съдът, защото той е единственото средство, което може да докаже неоснователността на обвинението и да разкрие по какъв невероятен начин тайнственият знак се е оказал на ръката на Джалма… Контрабандистът Махал, единственият, който може да осветли правосъдието по този въпрос, след един час ще напусне Батавия, за да се качи на кораба «Руитер» и да отплава за Египет. Той ще пренесе и този дълъг доклад, защото последното прибиране на писмата за Европа беше снощи. Но преди да го завърша, исках да се видя с управителя тази сутрин.
И така, принц Джалма е задържан насилствено тук за един месец. Изпусне ли удобния случай с «Руитер», практически ще бъде невъзможно да пристигне във Франция преди 13 февруари идната година.
Както виждате, вие ми заповядвате, а аз сляпо изпълнявам съобразно средствата, с които разполагам, като се интересувам единствено от целта, която ще ги оправдае, защото вие казахте, че това дело е изключително важно за обществото. Във вашите ръце аз бях такъв, каквито трябва да бъдем в ръцете на настоятелите си — оръдия. Защото в името на Бога настоятелите ни правят от нас и от волята ни трупове7. Впрочем, нека ги оставим да отричат нашето разбирателство и нашата сила: времената са ужасни, но се менят само събитията, а ние — ние не се променяме.
7
Известно е, че учението на пасивното и неограничено послушание, главна основа на Исусовото общество, се заключава в страховитите думи на умиращия Лойола: Всеки член на обществото ще бъде в ръцете на своите настоятели като труп. Perinde ас cadaver.