Пилат сви рамене.
— По-скоро цар на просяците или цар на мечтателите. Той не е глупак. Той е мечтател, но не мечтае за власт на този свят. Желая му колкото ще късмет на онзи свят, защото той е извън границите на римското правораздаване.
— Той поддържа, че часната собственост е грях — с това удря фарисеите — обади се Амбивий.
Пилат се разсмя от сърце.
— Този цар на просяците и другарите му просяци въпреки всичко уважават частната собственост — обясни той — Защото, виждате ли, не толкова отдавна те са имали дори пазител на богатството си. Казвал се Юда и се разправя, че крадял от общата кесия, която носел.
— Исус не е ли крал? — попита съпругата на Пилат.
— Не — отговори той — Крал е Юда, пазителят.
— Кой е бил тоя Йоан? — запитах аз — Той нещо се провинил във връзка с Тиберий и Антипа го предал на смърт.
— Той е друг — отговори Мириам — Родил се е край Хеврон. Бил вдъхновен пророк и живеел в пустинята. Дали сам той, дали последователите му твърдяха, че бил Илия възкръснал от мъртвите. Илия, нали знаете, е бил един от старите ни пророци.
— Да не е бил метежник? — попитах аз.
Пилат се усмихна и поклати глава, а после каза:
— Той се спречка с Антипа по въпроса за Иродиада. Йоан е бил нравоучител. То е много дълга история, но той плати за нея с главата си. Не, в тая работа нямаше нищо политическо.
— Някой твърдяха също, че Исус бил син на Давид — каза Мириам — Но това е безмислица. Никой от Назарет не го вярва. Виждате ли, цялото му семейство, както и омъжените му сестри живеят там и са познати на всички. Те са прости хорица, най-обикновени хора.
— Бих искал и да е толкова прост доклада за всички тия сложности, който трябва да изпратя на Тиберий… — каза недоволно Пилат — А сега тоя рибар е дошъл в Ерусалим, градът е претъпкан с поклоници, готови за всякакви безредици, а Ана бърка ли бърка тая каша.
— И преди да свърши, ще го нареди, както той си иска — предрече Мириам — Той ти е отредил една задача и ти ще трябва да я изпълниш.
— А именно? — попита Пилат.
— Да предадеш на смърт рибаря.
Пилат упорито поклати глава, а жена му извика:
— Не! Не! Това би било позорна несправедливост! Човекът не е направил нищо лошо. Той не е сторил нищо против Рим!
Тя изгледа умолително Пилат, който продължаваше да клати глава.
— Нека сами му режат главата, както направи Антипа — изръмжа той — Рибарят няма никакво значение, но аз няма да стана маша на техните кроежи. Щом трябва да го унищожат, нека си го унищожат. Това си е тяхна работа.
— Но ти няма да го позволиш! — извика жена му.
— Няма да ми е лесно да го обясня на Тиберий, ако се намеся — бе неговият отговор.
— Каквото и да се случи — каза Мириам — аз те виждам да пишеш обяснения, и то скоро; защото Исус е вече стигнал до Ерусалим и доста от рибарите му заедно с него.
Пилат прояви раздразнение от тази новина.
— Не ме интересува къде ходи! — заяви той — Надявам се никога да не го видя.
— Бъди сигурен, Ана ще го намери за теб — отговори Мириам — и ще го доведе пред вратата ти.
Пилат сви рамене и с това разговорът приключи. Жената на Пилат, нервна и напрегната, реши да покани Мириам в своите помещения, тъй че за мен не остана нищо друго освен да си легна и да задремя под бръмченето и мърморенето на града на лудите.
Събитията се редяха бързо. До сутринта нажеженият до бяло град изгаряше сам себе си. Към пладне, когато излязох с пет-шест мои войници, улиците бяха претъпкани и никога не бях виждал хора с такова нежелание да отварят път пред мен. Ако погледи можеха да убиват, този ден аз щях да бъда мъртвец. Те открито плюеха, когато ме зърнеха, и отвред долитаха ръмжене и викове.
Аз бях по-малко предмет на удивление и повече предмет на омраза зарад носените от мен римски доспехи. Ако беше някой друг град, щях да дам заповед на войниците си да налагат тези ръмжащи фанатици с плоското на мечовете си. Но това беше Ерусалим, пламнал от треска, и това беше народ, неспособен да отдели в мислите си представата за държава от представата за бога.
Садукеят Ана беше извършил работата си добре. Без значение какво той и синедрионът мислеха за истинската същина на положението, ясно беше, че тази сган е била добре научена да вярва, че всичко произлиза от Рим.
Срешнах Мириам в навалицата. Вървеше пеша придружена само от една прислужница. Не беше подходящо за нея да излезе в тоя гмеж, облечена както подобаваше на положението й. Чрез сестра си тя всъщност се падаше балдъза на Антипа, когото малцина обичаха. Беше облечена скромно, със закрито лице, тъй че можеше да мине за коя да е юдейска жена от по-низшите класи. Но от моите очи не можеше да скрие прекрасната си стойка, държане и походка, с които толкова се различаваше от другите жени и за които вече неведнъж бях мечтал.