От друга страна, бях видял твърде много човешки чудеса през бурните и толкова различни години, за да бъда предизвикан към глупави постъпки от това сегашно чудо. Аз бях погълнат от безметежността. Нямах какво да кажа. Не можех никого за нищо да осъдя. Знаех, че стават неща непостижими за мен и те трябва да станат.
Но Пилат продължаваше да се бори. Смутът се усили. Кръвожадни викове зазвучаха в двора: всички крещяха и искаха Исус да бъде разпнат. Пилат влезе още веднъж в съдната зала. След като усилието му да превърне случая във фарс се провали, той се опита да оспори подсъдността. Исус не бил от Ерусалим. По рождение бил поданик на Антипа и Пилат искаше Исус да бъде изпратен на Антипа.
Но брожението вече се ширваше в града. Нашите войни пред палата бяха пометени от огромната улична гмеж. Започналите размирици можеха за едно мигновение да се превърнат в гражданска война и революция. Моите двадесет легионери бяха близо до мен в пълна готовност. Те обичаха фанатичните юдеи не повече от мен и с радост биха посрешнали заповедта ми да очистят двора с изтеглени мечове.
Когато Пилат излезе пак, думите му за съда на Антипа не можаха да се чуят, понеже цялата тълпа крещеше, че Пилат бил предател, че ако освободи рибаря, няма да е сторонник на Тиберий. Току пред мен, както се бях облегнал на стената, мършав, брадат, дългокос фанатик непрекъснато скачаше нагоре-надолу и непрекъснато повтаряше: „Тиберий е император! Няма никакъв цар! Тиберий е император! Няма никакъв цар!“ Аз загубих търпение. Близкият крясък дразнеше слуха ми. Сякаш случайно залитнах напред и с все сила стъпих на крака му. Този побъркан като че не го забеляза. Беше твърде много разярен, за да усети болката, и продължаваше да повтаря: „Тиберий е император! Няма никакъв цар!“
Видях, че Пилат се колебае. Пилат римският губернатор, за момент беше Пилат човека, обзет от човечен яд против нещастните твари, които жадуваха за кръвта на един толкова благ и прост, смел и добър духом човек като Исус.
Видях, че Пилат се колебае. Погледът му се отмести към мен, сякаш беше готов да ми даде знак да поведа легионерите, и аз наполовина прекрачих напред и освободих смачканото стъпало под крака си. Щях да се впусна да изпълня това полуизречено желание на Пилат и да удавя в кръв и да помета тази долна сган, която кряскаше в двора.
Не беше нерешителността на Пилат, която ме спря. Исус беше, който реши вместо Пилат и мен. Този Исус ме погледна. Той ми заповяда. Казвам ви, този скитащ рибар, този странстващ проповедник, този бродещ галилеянин ми заповяда. Той не промълви нито дума. И въпреки това заповедта му прозвуча в мен, безпогрешна като тръбен зов. И аз спрях крака си и задържах ръката си, защото кой бях аз, та да престъпя волята и желанието на тъй безкрайно безметежен и благ, сигурен в себе си човек? И когато се спрях, разбрах целия му чар — всичко онова в него, което бе очаровало Мириам и съпругата на Пилат, което бе очаровало и самия Пилат.
Останалото знаете. Пилат изми ръцете си от смъртта на Исуса и метежниците поеха кръвта му върху своите глави. Пилат издаде заповед за разпъване. Множеството бе задоволено, задоволени зад гърба на множеството бяха и Кайафа, Ана и синедрионът. Не са нито Пилат, нито римските войници, нито Тиберий, които разпнаха Исуса. Разпнаха го свещениците-управници и свещениците-политици на Ерусалим. Аз видях. Аз зная. И противно на най-добрите си интереси Пилат щеше да спаси Исуса, както щях да го спася аз, да не беше самият Исус, който пожела да не бъде спасен.
Да, и Пилат се подигра още веднъж с този народ, който не можеше да понася. Той нареди да закачат на Исусовия кръст надпис на еврейски, гръцки и латински, който гласеше: „Цар юдейски“. Напразно свещениците протестираха. Точно на това основание бяха принудили Пилат да се съгласи и на това основание Пилат настоя да заклейми и оскърби юдейския народ. Пилат предаде на смърт нещо, което никога не бе съществувало в действителност. Това несъществуващо абстрактно понятие е било лъжа и измама, измислена от свещеническите умове. Нито свещениците, нито Пилат го вярваха. Исус го отрече. Това несъществуващо понятие бе „Цар юдейски“.
Бурята в двора утихна. Възбудата се беше уталожила. Революцията бе избягната. Свещениците бяха доволни, сганта бе задоволена, а Пилат и аз бяхме отвратени и уморени от цялата тази работа. И въпреки това и на него, и на мен предстоеше една по-непосредствена буря. Преди да отведат Исус, една от прислужничките на Мириам ме извика при нея. Аз видях и Пилат, извикан от една от прислужничките на жена му, послушно да тръгва.