Химията беше в кръвта на това семейство.
Жената на Езекия, също кръстена Констънс (какво странно съвпадение, помисли си тя, а може би не чак толкова), беше умряла от еликсира на своя собствен съпруг. Според семейната легенда през онези последни, пълни с отчаяние седмици от нейния живот Езекия най-после приел истината за своето продавано свободно лекарство. След ужасната смърт на жена си той се самоубил и го погребали в облицования с олово мавзолей в Ню Орлиънс, под старото семейно жилище, известно като Черната скала. Този мавзолей бе затворен, след като тълпата подпали Черната скала, и сега гробницата се беше озовала под един паркинг.
Какво се беше случило с лабораторията на Езекия, сбирката му от химикали и неговите бележници? Дали бяха изпепелени в огъня? Или неговият син Антоан, наследил по-късно нещата, свързани с химическите проучвания на своя баща, ги бе пренесъл тук, в Ню Йорк? Ако го беше направил, те трябваше да са някъде в тези неработещи лаборатории тук долу. Останалите трима синове на Езекия не се интересували от химия. Комсток беше станал илюзионист с известна слава. Боеций, прадядото на Пендъргаст, заминал, за да стане изследовател и археолог. Тя така и не можа да установи какво беше постигнал Морис – четвъртият брат, освен ранната си смърт от алкохолизъм.
Ако Езекия е оставил бележки, лабораторно оборудване или химикали, Антоан, или както Констънс предпочиташе да го нарича наум – доктор Енох, беше единственият, който би проявил някакъв интерес. И ако беше права, то някакви остатъци от формулата на Езекия за неговия смъртоносен еликсир можеше да бъдат намерени в това мазе.
Първо формулата, после – противоотровата. И това трябваше да стане, преди Пендъргаст да умре.
След като прекоси няколко помещения, Констънс мина под римска арка, украсена с избелял гоблен, и влезе в помещение, в което цареше страшно безредие. Лавиците бяха рухнали; бутилките разбити и тяхното съдържание на пода – резултатът от конфликт, който се бе разиграл тук преди осемнайсет месеца. Тя и Проктър се опитваха да върнат реда в тази пълна бъркотия. Това беше едно от последните помещения, което очакваше възстановяване. По пода бяха пръснати ентомологическите колекции на Антоан: счупени бутилки, пълни с изсъхнали стършелови кореми, криле на водни кончета, гръдни кошове на бръмбари в преливащи се цветове и изсушени паяци.
Тя мина под друга арка и се озова в помещение, пълно с птици от разред врабчови, и оттам – в най-необикновената част на мазето: сбирката на Антоан. Тук имаше кутии, пълни със стари вещи като перуки, дръжки за врати, корсети, банели, обувки, чадъри, бастуни, както и странни оръжия като акербузи, пики, боздугани, бойни брадви, алебарди, мечове, бомбарди и бойни чукове. Помещението в съседство беше пълно със старо медицинско оборудване за хора и животни. Личеше си, че някои уреди са били много използвани. Странно, но следваше сбирка от военни оръжия, униформи и различни видове оборудване, датиращи от времето около Първата световна война. Констънс се спря, за да разгледа с известен интерес медицинската и военната сбирка.
След това идваха инструментите за мъчения: бронзови бикове, винтове за палците, железни девици и най-грозният от всички – крушата за уста. В центъра на помещението стоеше дръвник за екзекуции, до него се търкаляха брадва, парче навита човешка кожа и кичур коса – останки от едно потресаващо събитие, разиграло се тук преди пет години – по времето, когато агент Пендъргаст беше станал неин попечител. Констънс гледаше инструментите безстрастно. Не беше особено разстроена от тези материални свидетелства за човешката жестокост. Напротив – те бяха доказателството, че мнението й за човечеството е правилно и няма нужда от промяна.
Най-накрая стигна до помещението, което беше търсила: химическата лаборатория на Антоан. След като отвори вратата, погледът й бе поздравен от цяла гора стъклария, дестилатори с тънки, подобни на колони тръби, съдове за титриране[34] и други апарати от края на XIX и началото на XX век. Преди години бе прекарала известно време в това помещение, докато асистираше на своя първи попечител. Никога не беше получила потвърждение, но вярваше, че ако Антоан е наследил нещо от баща си, щеше да го намери тук.
34
Процес за увеличаване или намаляване на дозата от даден медикамент, докато се постигне нужният терапевтичен резултат. - Б. пр.