— Жива вода – обяви Констънс, седнала в библиотеката на замъка на „Ривърсайд Драйв“ със стария дневник в скута. Вече минаваше единайсет сутринта. Заради спешното повикване на Констънс Марго се беше измъкнала от работа колкото можеше по-бързо. Грациозните ръце на Констънс потреперваха от вълнение, а лицето й бе зачервено. Запазваше обаче строг контрол върху изражението си.
— Това е старомодното наименование на разреден с вода чист етанол. Водката ще бъде напълно достатъчна. – Тя надраска нещо в малкия си бележник.
Насочи поглед отново към дневника.
— Следващата е лауданум.
— Опиева тинктура. В Съединените щати още можеш да я получиш с рецепта.
Марго надраска друга бележка в тефтерчето, присвивайки очи, защото, макар да беше сутрин, прозорците на библиотеката бяха със спуснати капаци и вътре цареше сумрак.
— Ще накараме доктор Стоун да ни напише рецепта.
— Няма нужда. В склада за химикали долу в мазето има колкото искаш лауданум – обясни Констънс.
— Чудесно.
След кратка пауза тя отново се взря в дневника.
— Вазелин. Каломел... мисля, че каломелът е живачен хлорид. От него също има стъкленици в мазето.
— Вазелина можем да купим от всяка аптека – вметна Марго. Тя плъзна поглед по дузината съставки, които бе записала в бележника си. Въпреки всичко усещаше вълнуващ прилив на надежда. В началото, когато Констънс й каза за противоотровата на Езекия и й показа стария дневник, реши, че надеждата за успех е твърде нищожна. Обаче сега...
— Кора от каскара – продължи Констънс, насочила отново вниманието си към дневника. – Не съм чувала за това.
— Зърнастец – обясни Марго. - Rhamnus purshiana. Кората му е била и все още е обичайна съставка на растителните добавки.
— Масло от хеноподий.
— Това е друго наименование на пелиновото масло. То е леко отровно, но въпреки това е използвано като обичайна съставка на чудодейните лекове през деветнайсети век.
— Тогава в мазето трябва да има няколко бутилки и от него. – Констънс замълча. – Ето последните две съставки: ходжсънови тъги и Thismia americana.
— Не съм ги чувала – каза Марго. – Очевидно са растителни продукти.
Констънс стана и извади голям ботанически речник от една лавица. След като го сложи на поставката за четене, започна да го прелиства.
— Ходжсънова тъга. Водна лилия, която отваря цвета си само през нощта. От семейство Nymphaeaceae с пищен розов цвят. В добавка към този удивителен цвят има и най-необикновен аромат. Тук не се казва нищо за някакви фармакологични свойства.
— Интересно.
Докато Констънс продължаваше да чете статията, в стаята цареше мълчание.
— Среща се само в Мадагаскар. Много е рядка. Колекционерите на водни лилии ги ценят високо.
В библиотеката настъпи тишина.
— Мадагаскар – повтори Марго. – По дяволите. – Тя бръкна в дамската си чанта, извади таблета, влезе в интернет и започна да търси ходжсънови тъги. С бързи движения на пръста, взе да прехвърля попаденията на търсачката.
— Чудесно. Имаме късмет – изглежда има екземпляр в Бруклинската ботаническа градина. – Тя влезе в интернет страницата на градината и го търси известно време. – Намира се във Бодната къща, която е част от оранжерийния комплекс. Как ще я вземем?
— Има само един сигурен начин.
— И той е?
— Да я откраднем.
След малко Марго кимна.
— А сега последната съставка. – Констънс отново запрелиства енциклопедията. - Thismia americana... Растение, което се среща в мочурищата около чикагското езеро Калюмет. Цъфти по-малко от месец на повърхността. Интересно е за ботаниците не само заради ограниченото си местообитание, но и защото е микохетеротрофно.
Марго допълни:
— Това е рядък вид растение, което парализира подземни гъбички, за да се храни, вместо да фотосинтезира.
Внезапно Констънс се вкамени. Докато гледаше вторачено енциклопедията, по лицето й се изписа странно изражение.
— Според статията растението е изчезнало около 1916, когато неговото местообитание било застроено.
— Изчезнало?
— Да. – Гласът на Констънс прозвуча глухо. – Преди няколко години група доброволци претърсили внимателно Южната страна[38] с цел да открият екземпляр на Thismia americana. Без успех.
Тя остави книгата, отиде при гаснещия огън. Спря и се втренчи в него, като мачкаше с ръце носната си кърпичка. Остана там безмълвна.
— Има една възможност – каза Марго. – Може би музеят има образец в сбирките си.
Използва отново таблета, за да влезе в интернет портала на музея, и въведе потребителското си име и парола. Отвори онлайн каталога на Ботаническия отдел и пусна в търсачката Thismia americana.
38
Част от трите големи района, на които се дели Чикаго - Западната и Северната страна, разделени от река Чикаго. - Б. пр