Никой не отговори и съдебният лекар отново взе триона „Спайкър“ и направи два среза в лявото и в дясното рамо, продължавайки ги, докато не се срещнаха върху гръдната кост. След това завърши среза, като прокара чертата до пубиса със скалпел. Помощникът му подаде ножица и Константинеску завърши отвора в гръдната кухина, като вдигна няколкото ребра и плът, разкривайки сърцето и белите дробове.
Зад гърба на Англър Пендъргаст остана неподвижен. Из помещението започна да се носи известната миризма – миризма, която завинаги оставаше с детектива, както и воят на триона.
Константинеску извади едно след друго сърцето и белите дробове, претегли ги на кантара, взе тъканни проби, издекламира наблюденията си в микрофона, постави органите в найлонови торбички за връщане в тялото в последната фаза на аутопсията, когато трупът се сглобява отново. Черният дроб, бъбреците и останалите големи органи бяха подложени на същата обработка. Патологът насочи вниманието си към централните артерии, сряза ги и ги провери набързо. Сега вече работеше бързо в пълно противоречие с туткането си в началото.
Дойде ред на стомаха. След оглед и претегляне, заснемане и взимане на тъканни проби Константинеску посегна към голям скалпел. Това беше частта, която Англър искрено мразеше: проучване на стомашното съдържание. Той се дръпна малко по-настрана от масата.
Патологът се рееше над металния басейн, в който лежеше стомахът, работеше върху него със защитените си с ръкавици ръце, използвайки от време на време скалпела и форцепс. Помощникът му беше плътно до него. Миризмата в помещението стана по-лоша.
Изведнъж се чу звук – силен звън по дъното на стоманената мивка. Патологът шумно си пое въздух. Измърмори нещо на помощника, който му подаде нов форцепс. След като бръкна в металния басейн, където лежаха стомахът и неговото съдържание, Константинеску вдигна нещо с форцепса – нещо кръгло, хлъзгаво от матовите течности, и го отнесе до друга мивка, където грижливо го изплакна. Когато се върна, Англър за своя голяма изненада видя, че онова, което челюстите на форцепса стискаха, беше камък с неравна форма, малко по-голям от топче за игра. Тъмносин камък – скъпоценен камък.
С периферното си зрение видя, че Пендъргаст най-сетне реагира.
Константинеску държеше камъка високо с форцепса, оглеждаше го, обръщаше го насам-натам, като през цялото време си мърмореше:
— Я виж ти, я виж ти...
Сложи го в плик за доказателства и се приготви да го запечата. Докато го правеше, Англър установи, че Пендъргаст е застанал до него и се е вторачил в камъка. Изчезнали бяха дистанцираното каменно изражение, далечният поглед. Сега в очите му имаше неочакван глад, нужда, която едва не тласна Англър назад.
— Камъкът – каза Пендъргаст. – Трябва да го имам.
На Англър му се стори, че не е чул добре.
- Да го имам? Та този камък е първото веществено доказателство, на което попаднахме.
— Точно така. Точно затова трябва да имам достъп до него.
Англър облиза устни.
— Вижте, агент Пендъргаст, осъзнавам, че човекът, който лежи там, на масата за аутопсии, е вашият син и че случващото се не е лесно за вас. Но това е официално разследване, има правила, на които трябва да се подчиняваме, и при тази оскъдица на доказателства трябва да знаете...
— Разполагам с ресурси, които могат да помогнат. Имам нужда от този камък. Трябва да го взема. – Пендъргаст пристъпи към него, пронизвайки го с очи. – Моля.
Англър трябваше да положи съзнателно усилие да не направи крачка назад заради силата на вторачения в него поглед. Нещо му подсказа, че „моля“ е дума, която Пендъргаст използва твърде рядко. За момент той остана неподвижен, разкъсван от противоположни чувства. Обаче тази размяна на думи му подейства силно в едно отношение: сега се убеди, че Пендъргаст действително иска да открие какво се е случило с неговия син. Изведнъж изпита съжаление към този човек.
— Трябва да се впише сред доказателствата – каза той. – Да се заснеме, да се опише точно, каталогизира и да се вкара в базата данни. След като бъде направено всичко това, може да го извадите от доказателствата, но едва когато се спазят точно всички изисквания на протокола за извършени следствени действия. И трябва да се върне в срок от двайсет и четири часа.
Пендъргаст кимна.
— Благодаря.
— Двайсет и четири часа. Не повече.
Обаче изведнъж се оказа, че говори на гърба на агента. Мъжът бързаше към вратата, а зелената престилка се вееше зад гърба му.
7.