68.
Констънс лежеше неподвижно в калта. Над нея мърдаше приглушена светлина и тя чуваше тихия шепот на мъжете. Изпитваше странна смес от съжаление, разочарование и най-вече яд: не защото щеше да бъде убита – не я беше грижа за нейния собствен живот, а защото залавянето й означаваше, че Пендъргаст ще умре.
Чу тихи стъпки и после един различен глас каза:
— Изправи я.
Оръжието отново се заби във врата й.
— Ставай, но бавно.
Констънс се изправи. Озова се срещу висок мъж в черен официален костюм, но с излъчване на военен. Лицето му, слабо осветено от лунната светлина, беше едро и сякаш гранитно, с изпъкнали скули и издадена брадичка.
Барбо.
За миг омразата й се съсредоточи върху него като огнен лъч – толкова ненавиждаше и презираше този Барбо. Тя остана неподвижна, докато Барбо я осветяваше с фенерче.
— Боже, каква гледка представляваш – подигра й се той със сериозен тон.
Появиха се още няколко мъже, които безмълвно заеха позиция около нея. Всички бяха тежко въоръжени. Пътищата й за бягство бяха преградени. Помисли си дали да не грабне някое оръжие, но щеше да е безполезно, защото не познаваше тези автомати.
Барбо нямаше вид на човек, който може да бъде изненадан или победен, ако това изобщо беше възможно. Имаше спокойното излъчване на бдителна жестокост, каквото досега беше срещала само у двама души: нейния първи попечител Енох Ленг и Диоген Пендъргаст.
След като свърши с огледа, Барбо каза:
— Значи това е агентът, когото Пендъргаст е изпратил като свой ангел отмъстител. Когато Слейд ми каза за теб, не повярвах.
Констънс не отговори.
— Бих искал да знам името на растението, което търсиш.
Тя продължаваше да го гледа втренчено.
— Предприела си последен отчаян опит да спасиш своя скъпоценен Пендъргаст. Само че както можеш да видиш, бяхме на крачка пред теб. Въпреки това съм впечатлен колко далеч успя да стигнеш в тази обречена задача, преди да успеем да те хванем.
Констънс го остави да говори.
— Пендъргаст сега е на смъртно легло. Не можеш да си представиш какво удоволствие изпитвам от неговите страдания. Заболяването му е неповторимо: непоносими физически болки, смесени със съзнанието, че полудяваш. Зная всичко за това. Видях го.
Барбо направи пауза с поглед, вперен в нея.
— Разбрах, че агент Пендъргаст е твой попечител. Какво точно означава това?
Мълчание.
— Мълчиш, но очите ти те издават. В тях виждам омразата ти към мен. Омразата на жена срещу убиеца на нейния любовник. Колко трогателно. Каква е възрастовата разлика – двайсет, двайсет и пет години? Отвратително. Можеше да си негова дъщеря.
Констънс не сведе очи, а продължи да приковава неговия поглед.
— Смело момиче – въздъхна Барбо. – Трябва ми името на растението, което търсиш. Обаче виждам, че ще се нуждаеш от убеждаване.
Той протегна ръка и докосна лицето й. Тя не трепна, нито се отдръпна. Ръката му се плъзна надолу, размазвайки калта на шията й, след това се плъзна към ше— мизетката, леко изцапвайки гърдите й през коприната.
Бърза като атакуваща змия, Констънс го зашлеви.
Барбо отстъпи назад, дишайки тежко.
— Хванете я.
Двама мъже застанаха от двете й страни и я хванаха за ръцете. Единият беше с бръсната глава, а другият с коси до раменете. Тя не се възпротиви. Барбо направи крачка напред, протегна отново ръка и стисна гърдата й.
— Жалко, че го няма Пендъргаст, за да види как малтретират малката му играчка. А сега ми кажи името на растението. – Той стисна силно гърдата й.
Констънс си прехапа устната от болка.
- Името на растението!
Той отново й причини болка. Тя нададе кратък вик, но бързо се стегна.
— Не ни досаждай с истерични пристъпи. Няма да ти помогнат. Колкото и малка да беше охраната, ние я неутрализирахме. Сега мястото е на наше разположение.
Ръката на Барбо се плъзна надолу и стисна края на шемизетката. После я вдигна нагоре.
— Какво младо, гъвкаво тяло. Мога да си представя как Пендъргаст те е огъвал като пластилин за собствено удоволствие.
Той пусна шемизетката, дръпна се назад и я огледа преценяващо. После кимна на Бръснатата глава. Мъжът се обърна към Констънс и я зашлеви по лицето: веднъж, втори път.