— Това е специален агент Пендъргаст от ФБР – започна Д’Агоста. – Той би искал да ти зададе няколко въпроса.
Сандовал се огледа тревожно, сякаш се притесняваше, че някой може да ги види – вероятно Фрисби.
— Тук?
— Да, тук – отговори Пендъргаст, докато попиваше заобикалящата го обстановка. – Какво очарователно местенце. Колко комплекта човешки останки има в това помещение?
— Около две хиляди, плюс минус.
— Откъде са?
— Океания, Австралия и Нова Зеландия.
— А колко общо в цялата сбирка?
— Около петнайсет хиляди, ако броим заедно остеологическата и антропологическата сбирки.
— Господин Сандовал, разбрах, че част от работата ви е да помагате на гостуващи учени.
— Всъщност това е основното ни задължение. Те са непрекъснат поток.
— Обаче това не е задължение на Виктор Марсала, макар той също да е бил техник.
— Вик нямаше подходящия нрав. Понякога изтъкнатите гостуващи специалисти могат да бъдат... ами трудни и дори по-лошо.
— Какво включва вашата помощ?
— Обикновено учените, които идват в музея, искат да изследват определен образец или сбирка. Ние сме като костни библиотекари: намираме образците, чакаме, докато бъдат проучени, после ги връщаме на място.
— Костен библиотекар – много подходящо описание. И на колко горе-долу гостуващи учени помагате месечно?
— Различно. Може би между шест и десет.
— По какви причини е различно?
— От това колко сложни или обширни са изискванията на човека. Ако имате гостуващ учен с много богат списък с цели, може да се наложи да работите само с него в течение на седмици. А може да ви се падне клиент, който иска да види тук бедрена кост, там череп.
— Какви квалификации изисквате от тези гостуващи учени?
Сандовал сви рамене.
— Трябва да са свързани с някоя институция и да имат състоятелен научноизследователски план.
— Без определени удостоверения?
— Нищо определено. Писмо за представяне и официална молба на бланка от съответния университет, доказателства за принадлежност към университет или медицинско училище.
Без някаква особена нужда Пендъргаст оправи маншетите на ризата си.
— Разбрах, че преди два месеца, макар и да не го е правил редовно, Марсала е работил с един гостуващ учен.
Сандовал кимна.
— И е споменавал пред вас, че проектът е особено интересен за него?
— Ами да.
— И какво ви каза?
— Един вид намекна, че ученият може да му помогне по някакъв начин.
— И Марсала е работил само с този учен?
— Да.
— По какъв начин работата на външен учен може да е от полза за господин Марсала, който е бил много умел в сглобяването на кости, обаче основното му задължение е да контролира варелите за накисване и кожоядните бръмбари?
— Не знам. Може би е планирал да предложи на Вик съавторство в статията, която щеше да публикува?
— Защо?
— Заради неговата помощ. Да си костен библиотекар не значи, че всичко е подредено веднъж завинаги. Понякога получаваш необичайни поръчки, които не са толкова характерни, че да са недвусмислени. Затова трябва да използваш своите собствени специализирани познания.
Д’Агоста слушаше този разговор с все по-нарастващо неразбиране. Беше очаквал, че Пендъргаст ще се зарови в криминологичната страна на случая. Но както обикновено, агентът на ФБР изглежда бе поел по допирателна, която на пръв поглед нямаше нищо общо със случая.
— Господин Сандовал, знаете ли какви конкретни образци е поискал да проучи този учен, преди да си тръгне?
— Не.
— А може ли да научите за нас?
— Разбира се.
— Чудесно – Пендъргаст махна към вратата. – Щом е така, след вас, господин Сандовал!
Те излязоха от склада и през лабиринт от коридори стигнаха да компютърен терминал в помещение, което приличаше на главната лаборатория: място, пълно с маси и работни станции. Няколко почти сглобени скелета лежаха върху табли от зелен шаяк.
Д’Агоста и Пендъргаст се надвесиха над Сандовал, докато техникът, настанен зад един от компютрите, влезе в остеологическите и антропологическите бази данни на музея. В лабораторията настъпи тишина. Чуваше се само потракването на клавиатурата, докато Сандовал пишеше. После се чу шепотът на принтер и Сандовал извади лист хартия от него.
— Излиза, че Марсала е проверил само един образец за учения – обясни той. – Ето списъка.
Д’Агоста се приведе и зачете на глас данните за достъпа.
— Данни от най-скорошния достъп: двайсети април. Хотентот, мъж, приблизителна възраст трийсет и пет години. Колонията Кейп[8], някога Източен Грику— аланд. Състояние: отлично. Няма следи от обезобразяване. Причина за смъртта: дизентерия по време на Войната на седмата граница[9]. Дата: 1889 г. Набавен от Н. Хъчинс. Аr: С-31234-rn.
9
Войната се води през 1846 и е част от т.нар. Войни с кхоса от 1779 до 1878 г. в днешна Южна Африка. - Б. пр.