Цареше дълбока тишина. Той изчака още малко, като през това време внимателно оглеждаше наоколо. След това прибра плановете в джоба на жилетката и започна тихо да се придвижва в северна посока под скриващите го сенки на възвишенията.
След петнайсет минути зави на изток и се заизкачва по задната част на хълма. От скалистия връх огледа очертанията на солтънското „Фонтебло“, неговите фронтони и куполи, които на лунната светлина имаха още по-призрачен вид. Отвъд лежеше черната, усойна, неподвижна повърхност на езерото Солтън.
Извади бинокъла от джоба на жилетката и много внимателно огледа района от север на юг. Цареше тишина и нямаше никакво движение – околността беше толкова мъртва, колкото езерото, което обгръщаше. В северна посока едва успя да различи малкия черен склон, който се спускаше към главния вход на мината. Вероятно дори в момента невидими очи, скрити в руините на Солтън Палмс, го оглеждаха в очакване на неговото пристигане.
Прекара още десет минути скрит зад скалите, докато бинокълът му не спираше да се движи във всички посоки. Когато облаците пред луната се сгъстиха, той изпълзя през върха на хълма и започна да се спуска от другата страна, като внимаваше да остане в сенките от руините на стария „Фонтебло“, където не можеше да бъде видян от онзи, който наблюдаваше входа на мината. Напредваше сантиметър по сантиметър, черните му дрехи се сливаха с черния пясък, докато накрая огромният комплекс не се извиси над него и затули небето.
Широка веранда обикаляше задната част на комплекса. Пендъргаст се плъзна върху нея, спря да почине, после внимателно започна да се изкачва по стълбите й, предизвиквайки тихия протест на изсъхналото дърво. Под всяка крачка, която правеше, разцъфтяваха облачета фин прах с формата на ядрена гъба. Все едно вървеше по лунната повърхност. От наблюдателната точка на верандата той се огледа наляво и надясно по протежение на сградата, назад по посока към стълбите, по които се беше качил, и надолу към балюстрадата. Не се виждаше нищо друго освен неговите отпечатъци. „Фонтебло“ спеше необезпокояван съня си.
Започна да се приближава към двойна врата, която водеше във вътрешността. Стъпваше леко като котка, проверявайки първо дюшемето. Вратите бяха затворени, някога дори са били заключени, но много отдавна вандалите бяха извадили едната врата от пантите и сега тя висеше отворена.
Зад нея се простираше някакво голямо общо помещение. Може би го бяха използвали да си пият следобедния чай. Беше много тъмно. Агентът застина неподвижно на прага, за да даде време на очите си да се приспособят. Миришеше силно на сухо гниене, сол и урина от плъхове. Едната стена бе заета от огромна каменна камина. Кресла с високи облегалки и дивани бяха подредени из помещението, а от гнилата им тапицерия стърчаха пружини. Кожени пейки с маси се точеха край стената в далечния край на помещението. Някога меките места за сядане сега бяха напукани, сцепени и плюеха вата. Няколко счупени и избелели снимки от разцвета на езерото Солтън през 50-те години – моторници, водни ски, рибари с непромокаеми ботуши – украсяваха стените заедно с множество по-светли празни правоъгълници, защото останалите бяха откраднати. Всичко беше покрито с тънък слой прах.
Пендъргаст прекоси помещението и се озова под сводеста врата, която го изведе в централния коридор. Тук започваше огромно стълбище, което се виеше към горните етажи, където се намираха стаите за гости и апартаментите. Нататък се виждаха смътните очертания на основното фоайе с неговите дебели дървени колони и морски фрески, които се виждаха само отчасти. Затаил дъх, той остана за малко неподвижен в тишината. Плановете на комплекса бяха в джоба му, но нямаше нужда от тях – цялото разположение се бе запечатало в съзнанието му. Широк коридор водеше наляво – вероятно към спа и балните зали. Вдясно от него имаше ниска сводеста врата, която водеше в салона за коктейли.
В близката стена имаше вградена стъклена витрина, чието стъкло беше счупено, а вътре лежеше самотен лист сбръчкана и избеляла восъчна хартия за циклостил. Пендъргаст се приближи и вторачен напрегнато заради слабата лунна светлина, прегледа написаното.
Добре дошли в прочутия солтънски „Фонтебло“!
Нашата мисия: „Най-модното място край вътрешното море“.
Събота, 5 октомври 1962
Днешната програма:
6 ч. – Плуване за здраве с Ралф Амандеро, два пъти олимпийски претендент