— С удоволствие. Има и други тестове, на които искам да подложа този скелет.
Д’Агоста се засмя:
— Обзалагам се, че ако Пендъргаст беше тук, щеше да каже нещо като: Тази кост е жизненоважна за решаването на случая. – Той се изправи. – Ще ти се обадя, когато подготвя следващия оглед. Не казвай на никого, особено на Фрисби.
Докато крачеше по централния коридор на Остео— логичното отделение, Фрисби изскочи сякаш от нищото и тръгна редом с нея.
— Доктор Грийн? – Гледаше право напред, докато крачеше до нея.
— Да, здравейте, господин Фрисби.
— Говорихте с онзи полицай.
— Да. – Тя направи опит да прозвучи спокойна.
Фрисби продължаваше да гледа право напред.
— Какво искаше?
— Помоли ме да огледам един скелет.
— Кой?
— Онзи, който Вик Марсала извадил заради гостуващия учен.
— Помоли вас да го огледате? Защо вас?
— Защото с лейтенанта се познаваме от много време.
— И какво открихте?
Това започна бързо да се превръща в инквизиция. Марго се опита да запази спокойствие.
— Според каталожния номер хотентот от мъжки пол, включен в сбирката през 1889 г.
— Какво общо може да има скелет на сто двайсет и пет години с убийството на Марсала?
— Не бих могла да кажа. Аз просто помагах на полицията по нейна молба.
Фрисби изпръхтя.
— Това е нетърпимо. Полицията е на погрешна следа. Сякаш искат да забъркат моя отдел още повече в това безсмислено убийство, в скандали и подозрения. Цялото това душене наоколо – до гуша ми дойде. – Фрисби се закова на място. – Поиска ли и друга помощ от вас?
Марго се поколеба.
— Останах с впечатлението, че ще иска да огледам още няколко скелета от колекцията.
— Разбирам. – Най-накрая Фрисби я погледна. – Мисля, че имате привилегии на високо ниво за работа тук.
— Да, за което съм ви благодарна.
— Какво би станало, ако тези привилегии бъдат анулирани?
Марго го гледаше, без да трепне. Това беше възмутително, но нямаше да изгуби самообладание.
— Ще унищожи научната ми дейност и може да загубя работата си.
— Това би било много жалко. – Без да каже нещо повече, Фрисби се обърна и закрачи надолу по коридора, оставяйки Марго да стои там, втренчена във високата му, енергично смаляваща се фигура.
22.
Апартаментът на третия етаж в хотел „Палм Спрингс Хилтън“ беше слабо осветен, пердетата на панорамните прозорци, които гледаха към басейна и коктейл бара, проблясващи на слънцето в късната утрин, бяха дръпнати. В далечния край на апартамента агент Пендъргаст се беше излегнал във фотьойла. На масата до него стоеше чайник. Беше кръстосал крака върху кожения диван и говореше по мобилния телефон.
— Вместо гаранция го държат в затвора на Индио – каза той. – Не е бил разпознат, а отпечатъците му не са в никоя от базите данни.
— Каза ли защо те е нападнал? – попита Констънс Грийн.
— Мълча като трапист[18].
— Някой те нокаутира с упойващ газ?
— Така изглежда.
— С каква цел?
— Това все още е тайна. Ходих на лекар, радвам се на превъзходно здраве, като се изключат нараняванията, получени по време на боя. Няма следи от отрова или странични ефекти. Липсват следи от убождания или някакви други следи, които да показват, че е имало някаква намеса, докато съм бил в безсъзнание.
— Човекът, който те е нападнал, трябва да е бил в съюз с онзи, който е пуснал газа. Малко е странно, че е упоил своя съдружник.
— Цялата последователност на събитията е странна. Аз мисля, че този човек също е бил изпързалян. Докато не проговори, мотивът му си остава неизвестен. Обаче има едно нещо, което е напълно ясно. И то е изцяло в мой ущърб.
Той замълча.
— Какво искаш да кажеш?
— Всичко това – тюркоазът, мината „Златният паяк“, солтънското „Фонтебло“, безрезултатното премахване на следите от гуми, картата на мината и може би възрастният човек, с когото разговарях – всичко е било номер. Било е грижливо организирано, за да ме подмами в тази манипулационна за животни, където е можело да се пусне газът. Тя е била построена преди години за упояване на опасните животни.
— И какво е в твой ущърб?
— Мислех, че съм на крачка пред тях, докато всъщност те винаги са били няколко крачки пред мен.
— Казваш те. Смяташ ли, че Олбън може да е бил замесен по някакъв начин?
Пендъргаст не отговори веднага, а след това повтори тихо:
- Трябва да благодариш на Олбън за това. Твърде недвусмислено заявление, нали?