41.
Тойотата взе един завой и спря със свирещи гуми. Пазачът, който седеше на задната седалка, отвори вратата и слезе. Автоматът вече сочеше към земята и мъжът махна на Пендъргаст да го последва.
Агентът се измъкна от пикапа. Пазачът кимна към сградата точно пред тях. Беше подобна на тези около нея – тясна триетажна постройка, но сега от нея бяха останали само обгорели стени. Покривът липсваше, последният етаж се беше срутил навътре, черни езици от сажди покриваха мазилката над зеещите прозорци. По обгорелите останки на входната врата се виждаха няколко назъбени дупки, сякаш спасителите са искали да влязат с помощта на тарани.
— Благодаря – каза Пендъргаст, мъжът му кимна, качи се на пикапа и потегли.
Пендъргаст остана няколко мига на тясната уличка, като гледаше след отдалечаващия се автомобил. После огледа заобикалящите го сгради. Те приличаха на другите части от Града на ангелите, които беше видял – опасно съградени, притиснати една в друга, боядисани в ярки цветове, линиите на покривите диво се катереха или спускаха в зависимост от топографията на склона. Няколко човека го зяпаха любопитно от прозорците.
Той се обърна отново към къщата. Липсваше улична табела – във фавелата такива нямаше, но се виждаха призрачните останки на номер 31, изрисуван над овъглената врата. Пендъргаст я бутна да се отвори – ключалката лежеше точно зад нея на покрития с плочки под, почерняла от ръжда и сажди – прекрачи бавно вътре и затвори вратата след себе си, доколкото можа.
Вътре беше задушно и още миришеше силно на изгоряло дърво и разтопена пластмаса. Той се огледа, за да даде време на очите си да свикнат със сумрака, опитвайки се да не обръща внимание на болката, която го заливаше на малки вълни като прибой. В скрит джоб на сакото му имаше малко пакетче болкоуспокояващи, което мъжете, които го претърсваха, бяха пропуснали, и за миг той се запита дали да не сдъвче няколко, но накрая отхвърли тази идея. Нямаше да е подходящо за онова, което предстоеше.
Засега болката трябваше да остане.
Той тръгна да обикаля първия етаж. Разположението на помещенията в малката къща приличаше на онова в продълговатите постройки из делтата на Мисисипи – не по-широки от три метра стаи, разположени една след друга. Имаше гостна с маса, изпепелена до купчина въглени, изгорял диван, от който стърчаха почернели пружини. Полиестерно одеяло бе стопено върху бетона. Зад гостната имаше малка кухня с емайлирана газова печка с две горелки, издрана и очукана чугунена мивка, няколко стелажа и шкафове – всички отворени. Подът бе покрит със счупени порцеланови съдини, чаши и евтини полуразтопени прибори за хранене. Пушекът и пламъците бяха оставили странни, заплашителни шарки по тавана и стените.
Пендъргаст се спря на прага на кухнята и се опита да си представи как неговият син Олбън влиза в къщата и идва в това помещение; поздравява жена си, водят светски разговор; смеят се, обсъждат нероденото си дете и плановете за бъдещето.
Тази представа отказа да се оформи в главата му. Беше немислима. След минута-две изостави опитите.
Имаше толкова много безсмислени неща. Жалко, че главата му не беше съвсем ясна. Припомни си подробностите от разказа на Фабио. Олбън се скрива във фавелата, убива някакъв самотник и открадва неговата самоличност. Виж, това пò можеше да повярва. Олбън, който се вмъква в Съединените щати и задейства някакъв план за отмъщение срещу своя баща – в това също можеше лесно да повярва. Олбън, който организира преврат и превзема фавелата за своите собствени зли намерения. В това най-лесно можеше да повярва.
Трябва да благодариш на Олбън за това...
Обаче Олбън – любещ баща и семеен човек? Олбън, тайно женен за Ангела на фавелата? Виж, това не можеше да си представи. Нито пък Олбън като доброжелателен водач на гетото, който го освобождава от тиранията и довежда епоха на мир и благоденствие. Олбън със сигурност беше заблудил Фабио, както и всички останали.
Имаше още нещо, което Фабио каза: преди Олбън да отиде за втори път в Америка, планирал да се отбие в Швейцария.
Когато си спомни това, Пендъргаст почувства хлад въпреки потискащата горещина в развалините на къщата. Можеше да се сети само за една причина Олбън да се отбива в Швейцария. Но как е възможно да знае, че неговият брат Тристрам е под измислено име в пансион там? Пендъргаст се сети веднага за отговора: за човек с дарбите на Олбън беше проста работа да открие къде пребивава Тристрам.
Въпреки това Тристрам беше в безопасност. Пендъргаст го знаеше със сигурност, защото след смъртта на Олбън се беше погрижил за допълнителни мерки за сигурността на момчето.