Какво се е въртяло в главата на Олбън? Какъв е бил неговият план? Отговорите, ако въобще можеха да бъдат намерени, вероятно бяха тук, сред тези руини.
Пендъргаст се върна в предната част на къщата, до бетонното стълбище. Беше силно обгоряло, а перилата липсваха. Изкачи го внимателно, плъзгайки едната си ръка по стената, докато почернелите стъпала скърцаха заплашително под краката му. По време на пожара третият етаж беше рухнал върху втория, създавайки опасна бъркотия от изгорели мебели и овъглени, разцепени греди. На няколко места в покрива зееха дупки и през тях се виждаше синьото бразилско небе. Напредвайки през отломките, Пендъргаст установи, че на този етаж е имало три помещения: кабинет или нещо подобно; баня и малка спалня, която според някога приятните тапети и останките от детско креватче очевидно е била определена за детска. Въпреки обгорелите стени и напукания провиснал таван огънят се бе отнесъл по-приятелски с това помещение.
Спалнята на Даника – на Даника и Олбън, трябва да е била на третия етаж. От нея не беше останало нищо. Пендъргаст стоеше в сумрака на детската стая и размишляваше. Това помещение трябваше да свърши работа.
Чака там неподвижен в продължение на пет минути, които прераснаха в десет. След това, докато гримасничеше от болка, бавно легна на пода, без да обръща внимание на слоя пепел, въглени и мръсотия, които покриваха плочките. Кръстоса ръце на гърдите си и остави очите си да се стрелкат по стените и тавана, преди да ги затвори и да застине неподвижен.
Пендъргаст беше сред малкото практикуващи една езотерична психическа дисциплина, известна като Чонг Ран, и един от двамата й майстори извън Тибет. Продължителните години тренировка, подробното изучаване, познаването на други мозъчни упражнения като тези в „Изкуството на паметта“ от Джордано Бруно и „Деветте равнища на съзнанието“ – рядката брошура от XVII век на Александър Керим, бяха развили у Пендъргаст способността да изпада в състояние на пълно съсредоточаване. В него, напълно откъснат от действителния свят, той можеше да съчетае хиляди отделни факти, наблюдения, предположения и хипотези в съзнанието си. Чрез това обединяване и синтез беше способен да пресъздава случки в миналото и да се пренася на места и сред хора, изчезнали отдавна. Това упражнение често водеше до удивителни прозрения, които не можеха да се постигнат по никакъв друг начин.
Сегашният проблем беше интелектуалната взискателност, нуждата да прочисти съзнанието си от всичко, което го отвличаше от началото на процедурата. В днешното му състояние това щеше да е крайно трудно.
Първо трябваше да изолира и подели болката си на участъци, като същевременно държи съзнанието си колкото може по-чисто. След като се откъсна от всичко, започна е един математически проблем: определяне на общата сума е–(х2), където е ще бъде повдигнато до минус х на квадрат.
Болката не изчезна.
Той премина на тензорно смятане, разработвайки наум едновременно два проблема в областта на векторния анализ.
Болката не изчезна.
Трябваше да смени подхода. Започна да диша плитко, като държеше очите си леко стиснати, но напълно затворени и внимаваше съзнанието му да не признае болката в крайниците му. Тогава Пендъргаст позволи на една малка съвършена орхидея да се появи в съзнанието му. Известно време дрейфуваше там и се въртеше в съвършен мрак. След това позволи на орхидеята томително да се разпадне на съставните си части: венчелистчета, странични чашелистчета, гръбни чашелистчета, яйчник, тичинки, плодник, устна.
Той съсредоточи вниманието си върху една-единствена част: устната. След като накара останалите части на цветето да изчезнат в мрака, позволи на устната да започне да расте, докато не изпълни цялото пространство на неговото съзнание. Тя продължаваше да расте, разширявайки се с геометрична редовност, докато той не започна да вижда отвъд ензимите, ДНК-нишките и електронните обвивки, право в нейната атом на структура и след това още по-дълбоко до частиците на податомно ниво. В продължение на доста време наблюдаваше безпристрастно, докато най-дълбоките елементи от структурата на орхидеята се движеха по своите странни и неразбираеми пътища. И тогава с голямо усилие на волята закова на място целия атомен двигател на цветето, карайки всичките безброй частици да увиснат неподвижни в черния вакуум на въображението му.
Когато накрая позволи на устната да изчезне от неговото съзнание, болката вече я нямаше.
Сега, все още във въображението, той излезе от възможната детска стая, спусна се по стълбите, мина през затворената входна врата и се озова на улицата. Беше нощно време преди шест или девет месеца.