Един от пазачите край оградата се беше извърнал, за да запали пура. Олбън бързо се промъкна напред и зачака втория пазач да стигне до мястото си. По някакъв странен начин той сякаш предвиждаше движенията на мъжа. Когато вторият пазач мина край него, Олбън измъкна нож от канията на колана си, изчака малко, за да щракне запалката, и преряза гърлото му точно в мига, в който първият се беше съсредоточил да докосне пламъка с върха на пурата. Влажна въздишка беше единственият шум, докато внимателно оставяше тялото на земята, а първият пазач, след като запали пурата си, се обърна. Той протегна ръка към оръжието си, но със свръхестествената си способност да предугажда Олбън отново очакваше движението, хвана автомата за цевта и го измъкна от ръцете на мъжа, едновременно забивайки ножа в сърцето му.
След като се увери, че и двамата са мъртви, той отново се оттегли на своя първоначален наблюдателен пост. Свали от гръб голямата торба и извади от нея нещо дълго и заплашително на вид. След като сглоби отделните части, Пендъргаст разпозна гранатомет РПГ-7.
Синът му се подготви. Хвърли отново торбата на гръб, пъхна двата миниавтомата под колана на панталона си и отново пое към оградения парцел. Докато Пендъргаст гледаше в мрака на паметта, Олбън зае позиция на известно разстояние от вратата в оградата, сложи гранатомета на рамо, балансира тежестта му, прицели се и стреля.
Последва огромен взрив, който завърши с кълбящи се облаци оранжев дим и пламъци. В далечината Пендъргаст чу викове, лай и звънтене от металическия дъжд, когато парчетата от оградата заваляха наоколо. Кучетата и техните водачи изскочиха тичешком от дима. Олбън преметна ерпегето през рамо, извади изпод колана си двата автомата ТЕК-9 и още преди онези да излязат напълно от кълбящия се пушек, с няколко откоса ги прати на оня свят.
Когато потокът на бягащите пазачи секна, той бръкна в торбата, извади друга реактивна граната и я вкара в тръбата на ерпегето. Мина внимателно през останките от оградата, където димът още се носеше на плътни кълба, с готови за стрелба оръжия. Пендъргаст го последва.
Дворът беше пуст. В централната сграда хората смаяно тичаха насам-натам. Секунди по-късно от прозорците на последния етаж се разнесоха откоси от автоматични оръжия. Олбън обаче се прикри на позиция извън огневия обсег на стрелците. Отново се прицели с ерпегето и стреля по прозорците на горния етаж. Те се разлетяха в облак от стъкла, трески и отломки от сгурбетонни блокчета. Когато ехото от експлозията се разнесе, от вътрешността на сградата се чуха викове на болка. Олбън зареди отново гранатомета и стреля.
В този момент от сградите отляво и дясно на централната се заизливаха потоци мъже. Олбън пусна гранатомета и започна да ги обстрелва с контролирани откоси от автоматите, като се местеше от едно сенчесто място на друго, от едно прикритие зад друго, като избягваше техния обстрел още преди да са го започнали.
Само след няколко минути смъртоносният балет приключи. Дузина и повече мъже лежаха мъртви на земята, струпани по праговете на вратите или върху паветата на двора.
Сега Олбън се насочи към централната сграда с автоматите в ръце. Влезе през предната врата. Пендъргаст го последва. Олбън се огледа и за кратко се поколеба, преди да тръгне тихо нагоре по стълбището.
В горния край на стълбите един мъж изхвръкна от затъмнена стая с пистолет в протегнатата си ръка, но със своя странен усет Олбън бе доловил какво става и оръжието му вече беше готово за стрелба. Той стреля още преди онзи да успее да излезе напълно от стаята. Смъртоносните куршуми минаха през дървото на полуотворената врата и убиха мъжа, докато излизаше. Олбън се спря, за да изхвърли пълнителите на автоматите и да сложи нови на тяхното място. После тръгна по стълбището към третия етаж.
Офисът – същият, в който беше попаднал самият Пендъргаст само преди час, но половин година по-късно, беше опустошен. Мебелите горяха, по стените зееха дупки от двете попадения на гранати. Олбън отиде в центъра на помещението с готови за стрелба оръжия и бавно се огледа. Най-малко четири окървавени тела лежаха неподвижно. Някои проснати върху разхвърляните наоколо столове, други буквално заковани за стените от масивни дървени отломки от взривените мебели.
Набит мъж лежеше върху бюрото, а от устата и ушите му течаха ручейчета кръв. Юмрука. Той леко трепна. Олбън се обърна към него и пусна откос от поне десет куршума в тялото на бандитския главатар. Последваха ужасни конвулсии, гъргорещи звуци. После мъжът застина. Кръв се лееше по пода и изтичаше през една от дупките в стената.