Олбън спря и се заслуша. Не се чуваше нищо. Помощниците на Юмрука и личната му охрана бяха мъртви. До един.
Олбън остана за миг на място сред кръвта и опустошението. След това – много бавно – рухна на пода посред леещата се кръв.
Докато го гледаше, Пендъргаст си спомни думите на Фабио: Изобщо не разбирате. След като убиха жена му и детето, нещо в него се промени.
Наблюдаваше от прага своя син с вътрешното си зрение: рухнал на пода, неподвижен, заобиколен от разрушение, което беше негово дело. Нима Фабио беше казал истината? Нима това, на което Пендъргаст сега бе станал свидетел, беше нещо повече от кърваво отмъщение? Възможно ли беше да е разкаяние? Или някакъв вид правосъдие? Нима Олбън беше научил какво е зло? Истинско зло? Нима се бе променил?
42.
Марго Грийн се настани на стол около голямата конферентна маса в криминологичната зала на десетия етаж на „Полис Плаза“ № 1. Залата представляваше странно съчетание от компютърна лаборатория и амбулатория: терминали и работни станции стояха редом с носилки, табла за разглеждане на рентгенови снимки и кошчета за медицински отпадъци.
От другата страна на масата седеше Д’Агоста. Беше я повикал от музея, където прекарваше следобеда си в анализиране на аномалната смес в костите на госпожа Паджет и избягване на доктор Фрисби. До него седеше висок, слаб азиатец. До азиатеца беше Тери Бономо, специалистът по словесни портрети на отдела, със своя неизбежен лаптоп. Той се въртеше на стола и се усмихваше в пространството.
— Марго – започна Д’Агоста, – благодаря ти, че дойде. С Тери Бономо вече се познаваш. – След това посочи другия мъж. – Това е доктор Лу от Колумбийското медицинско училище. Доктор Лу, това е доктор Грийн, етнофармаколог и антрополог, която в момента работи в Института „Пиърсън“.
Марго кимна на Лу, който й се усмихна в отговор. Зъбите му бяха ослепително бели.
— След като и двамата вече сте тук, мога да пусна разговора на високоговорител – Д’Агоста протегна ръка, натисна съответния бутон, вдигна слушалката на телефона и набра номер в провинцията. От другата страна на линията вдигнаха след третото позвъняване.
— Ало?
Д’Агоста се понаведе към микрофона.
— Доктор Семюълс ли се обажда?
— Да.
— Доктор Семюълс, аз съм лейтенант Д’Агоста от Нюйоркската полиция. Разговорът ни ще бъде на високоговорител. С мен тук са пластичен хирург от Колумбийското медицинско училище и антрополог, свързан с Нюйоркския музей за естествена история. Моля ви да споделите с тях онова, което ми казахте вчера.
— Разбира се. – Мъжът прочисти гърлото си. – Както казах на лейтенанта, аз съм патологът на затвора в Индио, тук долу, в Калифорния. Провеждах аутопсията на неизвестния самоубиец – човека, заподозрян за убийството в музея, когато забелязах нещо. – Лекарят направи пауза. – Първо установих причината за смъртта, която, както знаете, е твърде необичайна. Когато довършвах кръстосан оглед на трупа, забелязах няколко необичайни заздравели среза. Те бяха вътре в устата по протежение на горната и долна гингивитна бразда на венците. Първоначално си помислих, че може да са в резултат на побой или стара катастрофа. Но след като ги проучих, установих, че са твърде прецизни. Открих подобни белези и от другата страна на устата. В този момент осъзнах, че са плод на хирургическа намеса и по-точно: реконструктивна лицева операция.
— Импланти в бузите и брадичката?
— Да. Рентгеновите снимки и компютъризираната томография го потвърдиха. Освен това сканирането откри пластини от титан. Оказа се, че са закрепени към челюстната кост.
Доктор Лу кимна замислен.
— Имаше ли някакви други белези? По черепа, хълбока или в носа?
— Когато му обръснахме главата, не открихме белези. И да, вътре в носа имаше срезове, както и на хълбока, точно над гребена на хълбочната кост. Снимките изпратих на лейтенант Д’Агоста за неговата документация.
— Аутопсията откри ли още аномални резултати – например химически или нещо друго? – попита лейтенантът. – Преди да се самоубие, мъжът очевидно е изпитвал болка. Освен това се е държал напълно налудничаво. Може да е бил отровен?
Настъпи пауза.
— Ще ми се да можехме да отговорим със сигурност. В кръвта му имаше някои много необикновени съединения, които все още се опитваме да проучим. Мъжът е бил на прага на бъбречна недостатъчност. Възможно е тези съединения да са предизвикали това състояние.
— Ако откриете нещо определено, моля, предайте ми го чрез лейтенанта – включи се Марго. – Освен това ще ви бъда благодарна, ако проучите и скелета за необичайни съединения.