— Мен също. Какво ли означава?
— Цялата работа смърди... сър.
— Точно така. Ти го знаеш, аз също. Знаем го от известно време. Оттам и всички тези неща. – Той потупа купчината фишове. – Хайде да разнищим тая работа. Последния път, когато Пендъргаст е видял сина си жив – според собственото му признание – е преди осемнайсет месеца в Бразилия. Миналата година Олбън пристига за кратко под фалшиво име в Съединените щати, пътува до северната част на щата Ню Йорк, после се връща в Бразилия. Преди около три седмици отново се връща в Ню Йорк, но този път усилията му завършват с неговото убийство. В тялото му е открито парче тюркоаз. Агент Пендъргаст твърди, че този скъпоценен камък го е отвел в солтънския „Фонтебло“, където се предполага, че е бил нападнат от същия мъж, който се представял за учен и вероятно е убил един техник в музея. Неочаквано Пендъргаст, който дотогава е неотзивчив и уклончив, става общителен... веднага щом е научил, че сме открили Топенъс Ландбърг. Обаче след като ни стоварва камара съмнителна информация, отново млъква и спира да сътрудничи. Например нито той, нито лейтенант Д’Агоста си направиха труда да ни кажат, че фалшивият професор се е самоубил в затвора в Индио. Трябваше сами да го открием. А когато изпратихме сержант Доукинс да проучи „Фонтебло“, той се върна и докладва, че вътрешността на комплекса изглежда недокосвана от години и не би могла да бъде сцена на продължителна битка. Да, Лумис, наистина си прав – тази работа смърди. Смърди до небесата. Накъдето и да се обърна, се изправям пред едно и също заключение: Пендъргаст ни праща за зелен хайвер отново и отново. И мога да се сетя само за една причина да го прави: той самият има пръст в смъртта на своя син. А ето и това. – Англър се наведе и взе от едната купчина документи на бюрото си изрязана от вестник статия на португалски. – Репортаж от бразилски вестник, неясен и без посочени Източници, който описва случило се в джунглата клане. С участието на невъоръжен гринго, описан в текста като мъж с de rosto pálido.
- De rosto pálido? Какво значи това?
— С блед лик.
— Мамка му.
— И това се е случило преди осемнайсет месеца. Точно по времето, когато Пендъргаст също е бил в Бразилия.
Англър остави изрезката на бюрото.
— Тази статия ми попадна едва тази сутрин. Лумис, това е ключът. Чувствам го. Ключът за цялата загадка. – Той се облегна и се вторачи в тавана. – Мисля обаче, че едно парче от пъзела липсва. Само едно. И щом намеря това парче... ще го закова!
46.
Констънс Грийн вървеше по блестящия коридор на петия и последен етаж в частната женевска болница „Колин“. До нея крачеше лекар в бяла престилка.
— Как бихте описали неговото състояние? – попита тя на съвършен френски.
— Госпожице, беше много трудно да поставим диагноза – отговори лекарят. – Това е нещо чуждо на нашия опит. Ние сме многопрофилна болница. Половин дузина специалисти бяха повикани да прегледат пациента. Резултатите от консултациите и тестовете са... удивителни. И противоречиви. Някои членове на екипа смятат, че страда от непознато генетично разстройство. Други мислят, че е бил отровен или показва абстинентни синдроми от някаква смес от наркотици или лекарства. В кръвта му има незначителни следи от необичайни елементи, но нищо, което да съвпада с известни вещества в нашата база данни. Други смятат, че проблемът поне отчасти е и психологически. Никой обаче не може да отрече острите физически проявления.
— Какви лекарства използвате за лечението му?
— Не можем да го лекуваме, докато нямаме точна диагноза. Контролираме болката с кожни пластири с фентанил. За отпускане на мускулите използваме ка— ризопродол. А за успокоително – бензодиазепин.
— Кой по-точно?
— Клонопин.
— Докторе, това е твърде страшен коктейл.
— Така е. Но докато не знаем каква е причината, можем само да третираме симптомите. Ако не го правим, ще са нужни колани за връзване.
Лекарят отвори вратата и пусна Констънс да влезе първа. Зад вратата се откри модерна, безупречна и функционална болнична стая с едно-единствено легло. Множество монитори и медицински уреди бяха наредени около него. Някои имаха сложни дисплеи от течни кристали, а други пиукаха в постоянен ритъм. В далечния край на стаята имаше редица прозорци, оцветени в синьо, които гледаха към улица „Бо Сежур“.
В леглото лежеше специален агент Алойшъс Пендъргаст. Към слепоочията му бяха закачени проводници, в извивката на едната му китка беше вкаран абокат; към другата ръка бе закрепен маншет за измерване на кръвното, а за върха на един от пръстите му беше хванат пулсов оксиметър. До долния край на леглото стоеше параван за осигуряване на нужното уединение.