— Това е от първостепенна важност – потвърди Барбо.
— Разбира се – съгласи се Англър, свали крака си на земята и се премести малко по-напред на стола. – Господин Барбо, причината да сме тук е, че открихме проблем във вашата организация.
Барбо сякаш се вкамени на мястото си.
— Моля? Какъв проблем?
— Не разполагаме с подробностите. Обаче смятаме, че е човек или група хора – малка, разбира се, но по-вероятно е някой пакостлив тип. Използвал е неправомерно ресурси на „Ред Маунтин“ и вероятно е забъркан в незаконни действия. Може би частна търговия с оръжие, обучение или наемническа работа.
— Но това е напълно невъзможно. Изчерпателно проверяваме всички новопостъпили, колкото може по-пълно проучваме тяхното минало. Всички действащи служители веднъж годишно трябва да се подложат на тест с детектор на лъжата.
— Разбирам, че ви е трудно да повярвате – отговори Англър. – Въпреки това нашето разследване ни доведе до подобно заключение.
Барбо потъна за миг в мълчание, докато обмисляше чутото.
— Господа, разбира се, бих искал да ви помогна. Ние обаче сме толкова съвестно предприятие – в този бизнес се налага да бъдеш, че просто не виждам как казаното от вас би могло да е истина.
Англър направи кратка пауза, преди да продължи.
— Нека го представя в малко по-различна светлина. Ако съм прав, ще се съгласите ли, че независимо от подробностите, това ще направи „Ред Маунтин“ уязвима?
Барбо кимна.
— Да, ще я направи уязвима.
— А ако е истина и новината се разчуе... е, предполагам можете да си представите какви ще са последиците.
Известно време Барбо обмисля думите му, после бавно издиша.
— Знаете ли... – започна той, но спря. След това стана и заобиколи бюрото. Първо погледна Англър, след това сержант Слейд. По-ниският от двамата мъже беше мълчал по време на разговора, оставяйки инициативата на своя началник. – Знаете ли, мисля, че трябва да проведем този разговор някъде другаде. Ако съм научил нещо в живота, то е, че и стените могат да имат уши дори в частен кабинет като този.
Той тръгна напред по коридора, преведе ги през приемната и към асансьорите. Натисна бутона „надолу“ и най-близкият чифт врати се отвори с шепот. Барбо пропусна двамата полицаи пред себе си, влезе последен и натисна бутона П3.
— П3? – попита Англър.
— Третият етаж под земята. Там имаме няколко стрелбища за тестване на муниции. Те са шумоизолирани и допълнително укрепени. Там можем спокойно да поговорим.
Асансьорът се спусна до най-ниското равнище и вратите се отвориха към дълъг бетонен коридор. Червени крушки в телена мрежа хвърляха червена светлина наоколо. След като излезе от асансьора, Барбо тръгна по коридора. От време на време минаваха през някоя дебела стоманена врата без прозорец. Накрая спря пред врата, на която пишеше само ПР-Д, отвори я, щракна редица ключове с длан и се увери, че помещението е празно, преди да покани двамата полицаи да влязат.
Лейтенант Англър влезе и огледа стените, пода и тавана – всичко беше покрито е някакъв черен, гумиран изолационен материал.
— Помещението прилича на нещо средно между игрище за скуош и изолатор.
— Както вече казах, никой не може да ни подслуша. – Барбо затвори вратата и се обърна с лице към двамата полицаи. – Лейтенанте, онова, което казахте, е много смущаващо, но аз ще ви сътруднича колкото мога по-добре.
— Бях уверен, че ще кажете това – отговори Англър.
— Сержант Слейд проучи миналото ви и решихме, че сте от хората, които правят каквото трябва.
— Как точно мога да ви помогна? – попита Барбо.
— Започнете собствено разследване. Помогнете ни да демаскираме този или тези нечестни ваши служители. Господин Барбо, истината е, че не искаме да даваме „Ред Маунтин“ под съд. Натъкнахме се на нея заради разследването на едно убийство. Мен ме интересува потенциален заподозрян, свързан с убийството, за когото смятаме, че може да е забъркан с престъпни елементи от вашата фирма.
Барбо се намръщи.
— О, и кой е този заподозрян?
— Един агент на ФБР, чието име засега не искам да споменавам. Но ако ни сътрудничите, ще се погрижа „Ред Маунтин“ да не попада в докладите. Аз ще изправя агента на ФБР пред съда, а вие ще видите фирмата си освободена от гнилите ябълки.
— Нечестен агент на ФБР – измърмори Барбо сякаш на себе си. – Много интересно. – Той погледна Англър. – Само това ли знаете? Нямате ли информация коя е гнилата ябълка в моята фирма?