— Навярно терокците могат да предложат услугите на неколцина зелени жреци, какво ще кажете? Убеден съм, че при всичките ви пръснати надалеч едни от други кланове, скитниците ще могат да използват мигновените комуникации.
— Вярно е, ние сме отдалечени едни от други и новините пътуват бавно, но сме се научили да живеем със собствени методи — отвърна старицата. — Следваме Пътеводната звезда.
— И все пак понякога може да искате по-бързо да научите някое важно събитие. — Очите на Рейналд пламтяха. Той се наведе над масичката. Очевидно се готвеше да разкрие някаква тайна. — Например наскоро нашите зелени жреци предадоха доклад от генерал Ланиан — относно арестуването и екзекутирането на Ранд Соренгаард близо до Ирека. ЗВС му устроили засада и пленили целия му екипаж. Всички били изхвърлени през херметичния шлюз.
Ческа и Ихи Окая се спогледаха. Младата жена мъчително преглътна.
— Проклетите ЗВС. Това наистина е лоша новина.
Рейналд се изненада.
— Наистина ли сте подкрепяли действията на Соренгаард? Той като че ли по-скоро беше революционер, отколкото пират…
— Ние разбираме мотивите му, младежо, защото Ханзата несправедливо се отнася към скитниците. Насилието обаче само води до още повече насилие, вместо да носи приемливо решение. Като говорителка на скитниците, аз не мога да оправдая методите му.
Старата говорителка се върна на въпроса.
— Въпреки всичко, принц Рейналд, трябва почтително да отклоним вашето извънредно щедро предложение.
Ческа погледна почернелия от слънцето красив младеж.
— Съгласна съм. Просто не е възможно да допуснем сред скитниците да живеят зелени жреци. — По гърба я полазиха тръпки при мисълта, че външни хора могат да видят техните най-грижливо пазени в тайна инсталации. Въпреки че телевръзката осигуряваше мигновено установяване на контакт, тази информация ставаше известна на всички зелени жреци. Скитниците никога нямаше да се разкрият до такава степен.
Рейналд прие отказа с кисела усмивка.
— Базил Венцеслас дава мило и драго за повече жреци, но ние му отказахме. Вашата реакция е съвсем различна от опита ми с Теранския ханзейски съюз.
— Скитническото общество също е съвсем различно от това на другите хора.
Терокският престолонаследник хвърли поглед към красивата Ческа.
— Тогава можем да обмислим друг съюз, например брачен…
Ала младата жена вдигна ръка. Първо погледна изящните си пръсти, после него.
— Това би бил ценен политически съюз. Но трябва да ви осведомя, че вече съм сгодена със собственика на голяма и доходна небесна мина. — „И съм влюбена в брат му.“
Рейналд се извърна със засрамено изражение, което му придаде вид на още по-млад.
— Той е щастливец.
Ческа го съжали, дори изпита известно влечение към него, но предстоящият й брак с Рос Тамблин беше сигурен, въпреки тайните й чувства към Джес. Присъствието на Рейналд в уравнението щеше да направи и без това сложното положение нетърпимо.
Въпреки че не бяха стигнали до конкретно споразумение, Рейналд изглеждаше общо взето доволен от разговора. Той отново се поклони.
— Позволете ми, преди да се върна на Терок след това дълго пътешествие да отправя сърдечна покана към вас или който и да е друг скитнически представител да посети нашата величествена световна гора. Пустият космос рано или късно ще ви омръзне.
— Космосът никога не е пуст, ако знаеш какво да търсиш. — Ческа топло стисна ръката му. — Все пак много ми се иска някой ден да я видя.
15.
Пира Кали
Изправена на върха на света, Нира Кали стисна с пръстите на краката си клона и запази равновесие, без да полага усилие и без страх, въпреки височината. Още не беше приела зеленината, не бе усетила песента на световното дърво да пулсира в кръвта й и зеленият оттенък не беше направил кожата й по-тъмна. Въпреки това от дъното на душата си вярваше на световната гора.
Кожата й бе тъмнокафява, но скоро щеше да придобие фотосинтетичната пигментация като на всеки, когото величествените дървета приемаха. Послушничка през по-голямата част от младия си живот, тя разбираше гората, общуваше със загадъчния взаимосвързан разум, въпреки че дърветата не можеха пряко да я чуват. Засега.
В изпълнение на задачата си за деня Нира четеше с богат изразителен глас, завладяна от древната литература, която бяха донесли със себе си заселниците от „Кайли“. Усещаше, че дърветата харесват тези истории за крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса. Беше прочела няколко различни версии на „L’Mort d’Arthur“1 от сър Томас Малори, както и безброй преразкази от Хауард Пайл, Джон Стайнбек и много други. В легендите имаше много несъответствия, ала според Нира дърветата нямаше да се смутят. Горският разум всъщност обичаше противоречията и част от мудното му, полубудно съзнание размишляваше над тяхното значение.
1
„Смъртта на Артур“ (фр.) — първият разказ в проза на английски език от цикъла за крал Артур. — Б.пр.