Удивен от късмета им, Гарис несръчно прегърна дъщеря си. Майка й не можеше да повярва на ушите си.
— Благодаря ти! Благодаря ти!
Нира се засрами от признателността им и зелената й кожа потъмня.
— Радвам се, че мога да направя нещо за семейството си, преди да замина на голямото си приключение.
46.
Джес Тамблин
Скитниците се събраха за траурна церемония на Плумас, света, от който произхождаше кланът Тамблин.
Брам Тамблин изглеждаше изпосталял и блед. Движеше се механично, докато изпълняваше официалното си задължение да посрещне представителите на важните семейства. Докато гостите му изказваха своите съболезнования, лицето му изразяваше ту каменна неподвижност, ту дълбока скръб.
Джес, останал единственият му син, стоеше до баща си и макар да бе зашеметен, се опитваше да е достатъчно силен и за двамата. Носеше топла канадка, чиято подплатена с козина качулка обрамчваше лицето му. Дъхът им излизаше на пара, но той изпитваше вцепененост, а не студ. Беше длъжен да е тук, да помене брат си Рос. Четиримата му чичовци, братята на Брам, също бяха дошли като представители на клана Тамблин. Джес знаеше, че отсега нататък те ще играят по-активна роля в управлението на семейния вододобивен бизнес.
Докато разговаряше с другите глави на кланове и приемаше искрените им утешителни думи, Джес виждаше в очите на скитниците нещо повече от споделена скръб. Забелязваше и страх. Никой нямаше представа какво е предизвикало катастрофата на Голген. Нито пък се досещаха какво е провокирало атаката срещу Синята небесна мина… и се бояха дали отново няма да се случи такова нещо.
Говорителката Ихи Окая не дойде на Плумас за погребението. Бе прекалено стара, немощна и костите й бяха чупливи от дългия живот при слаба гравитация. Вместо това прати протежето си Ческа Перони. Джес я посрещна, когато младата жена се спусна по шахтата в дебелата ледена обвивка. И без това измъченото му сърце се късаше от трагичната причина за идването й.
След като бяха чули вестта от Дел Келъм, в Рандеву двамата бяха споделили безмълвна изненада. Сега Ческа идваше на Плумас, облечена в официалния траур на скитническа вдовица. Въпреки че беше била само сгодена за Рос, избраните от нея дрехи изглеждаха подходящи: тъмносини и пурпурни, везани с горскозелено — обикновено ярките багри бяха приглушени. Дългата й топла рокля и подплатените й с кожа ботуши носеха геометричната бродерия на скитническата верига, символите на всички кланове, свързани един след друг, за да изразят индивидуалността, но и абсолютното единство на тяхната култура.
По-малката сестра на Джес, Тасия, стоеше сама край ледената платформа и наблюдаваше пристигането на опечалените. Нейният компи ЕА беше до нея и отбелязваше имената, Тасия обикновено обичаше компанията, бъбреше с гостите, показваше им фокуси или неща, които бе намерила под ледената покривка, ала сега бе навъсена, сякаш разгневена на невидим враг. Чичовците й стояха до нея. Когато Тасия видя траурния плащ на Ческа, не издържа и изтича в една от облите колиби, които бяха защитени от студа, термично отделени и звукоизолирани. Там щеше да си поплаче сама.
Плумас имаше външна ледена обвивка, дебела много километри, която покриваше море и малко скално ядро. От време на време леденият пласт се пропукваше като стара кожа, образуваше цепнатини по повърхността и през тях изтичаше вода, която отново замръзваше и ставаше твърда като желязо.
Дълбоко под тази защитна покривка, затоплян от тежестта на леда и от остатъчната ядрена топлина, Плумас имаше течен океан. Амбициозните скитници бяха пробили дупки в повърхността, за да осигурят вода за нуждите си. Предците на клана Тамблин бяха започнали да добиват и продават ценната течност, както и производните й кислород и гориво за вътрешносистемни ракети. Семейството бе издълбало и място за живот под замръзналия покров на луната.
Скитниците бяха пренесли малките си колиби във въздушния балон под ледената кора и ги бяха издигнали върху стабилния шелф, гледащ към подземното море. В океана на Плумас се беше развил местен планктон, лишеи и дори дълбокоморски нематоди2, живели непроменени безброй хилядолетия. Когато скитниците бяха докарали изкуствените си слънца, екосредата на Плумас бе процъфтяла. Фосфоресцентната светлина се вълнуваше през ледения покров като зора, замръзнала в небето.
Плумас беше едно от удивителните скитнически селища, които доказваха, че находчивите цигани могат да намерят ниши, нежелани от никого в Теранския ханзейски съюз. Семейството на Джес бе открило това място и го беше превърнало в свой укрепен и скрит дом.