— Каро — тогава… дали знае за Амели?
Каро хвана ръката й със съчувствие.
— Не е лесно да не се разчуе за едно новородено бебе в такова малко селце, Леони. Всеки е научил за госпожицата от Париж, отседнала при Френар и че не е била сама. Единственото нещо, което все още не знае, е къде е бебето.
Марок се облегна на вратата, кръстоса ръце отпред, загледа се в двете жени и се запита какво щяха да правят.
— Страх ме е, Каро — ако Мосю я открие, ще я отведе някъде надалеч, ще я скрие от мен.
— Леони, има и още нещо.
Леони и Марок се загледаха очаквателно в Каро.
— Шарл д’Орвил е мъртъв.
Марок шумно си пое въздух. Леони бе пребледняла, а погледът й бе втренчен в празното пространство.
— Мъртъв? — с недоверие прошепна тя. — Но как?
— Удавил се е в Довил преди един месец.
— Но аз бях там… аз бях в Довил, Каро. Видях името му сред списъка на участниците в регатата, щеше да плава с „Изабел“ — същата лодка, с която бе онази нощ, когато го застигна бурята.
Каро стисна ръката й.
— Била си там? С Мосю?
— Да, нали ти казах… искаше да заминем някъде за няколко дни… Каро, Шарл не може просто така да се удави… Видях го как управляваше лодката в бурята — той е отличен моряк.
— Алфонс откри какво се е случило. Помощникът на Шарл се разболял точно преди регатата и той си наел нов на пристанището. Не бил от местните и, изглежда, никой не го познавал. Излезли заедно с останалите лодки и в един момент „Изабел“ едва не се обърнала. Помощникът се върнал сам. Казал, че Шарл е бил пометен от внезапен порив на вятъра и паднал зад борда. Хвърлил му въже, но той изглеждал вцепенен и като че ли потъвал. Тогава скочил след него и се опитал да го измъкне, но морето било бурно — той се изплъзнал от ръцете му. На следващия ден тялото било изхвърлено на плажа пет мили по-надолу. Черепът бил с фрактура като от силен удар по тила. Коронерът10 казал, че Шарл вероятно се е ударил при падането и затова не е могъл да се спаси.
Те я гледаха втрещени от ужас.
— Алфонс откри още нещо, Леони. Следствието приключило за няколко дни — обикновено то може да отнеме седмица или повече, — а след това тялото било изпратено на семейството — в запечатан ковчег. Шарл го познавали всички, имал много приятели, плъзнали слухове сред яхтсмените, шушукания и подозрения срещу непознатия, помощника му, който изчезнал изневиделица, както и се появил.
Погледите им се срещнаха.
— Нали не смяташ, че Мосю… — Леони не можа да го каже докрай.
— Мислиш ли, че Мосю може да има нещо общо с това, Леони?
Тя си помисли за Шарл, красив и млад, енергичен и любящ, отдал й топлината на тялото си и споделил с нея магията на своя свят — само през една, изпълнена с любов нощ, — сега бе мъртъв. Блъсна я чудовищността на манията, обсебила Мосю. Той бе прескочил рамките на играта — бе способен на всичко — дори да убие. И ако бе убил Шарл, тогава щеше да убие и Амели — нямаше да може да понесе мисълта за дете от друг мъж.
— Да — отвърна тя. — Мосю го е убил. Сигурна съм.
На Каро й прималя — знаеше, че е истина — разбра го веднага щом Алфонс й каза… мили боже, а сега какво? И Леони ли щеше да убие?
Сълзи от скръб и гняв потекоха по лицето на Леони, горчивина заседна на гърлото й.
— Трябва да си вземем Амели, Каро, защото можеш да бъдеш сигурна, че ако я намери, и нея ще убие.
— Аз ще отида — каза Марок. — Ще доведа детето ти. Ти няма да можеш сама — шпионинът на Мосю те чака навън.
— А после какво ще правим? — попита Каро. — Къде ще я заведем? Помисли, Леони, тя е с това семейство вече шест месеца — жената е нейна майка. Трябва ли да я откъсваме от тях?
Леони бе ужасно объркана. Какво трябваше да направи? Къде можеше да скрие детето си? Къде Амели щеше да бъде в безопасност от Мосю? О, Шарл, скъпи Шарл, какво да правим? Тя си спомни разказа за неговото детство, за безгрижните прекрасни слънчеви дни в замъка и за чудесния му по-голям брат. Какво бе казал той за него? „Едуар притежава особена нежност, която рядко се среща у един мъж — на него можеш да кажеш всичко.“ Едуар, братът, който го бе обичал… сигурно щеше да обича и детето му? Разбира се, това бе отговорът. Трябваше да изпрати Амели при Едуар д’Орвил в Бразилия — там Мосю по никакъв начин не можеше да я намери. Тя щеше да живее със семейството на баща си, към което принадлежеше.
Каро и Марок се втренчиха учудени в нея.
— Но как, Леони? Те дори не знаят, че тя съществува.
— Ще им кажа. Ще отида там веднага — в замъка д’Орвил, — ще говоря с майката на Шарл, бабата на Амели. Ще й кажа истината и ще я помоля да заведе бебето при Едуар в Бразилия.