— Къде отиваш? — извика той. — Не ме оставяй сам тук… искаш да умра, искаш да умра…
Бедният човек полудя, помисли си Едуар, отправяйки се решително към вратата, за да намери Уил. Вероне се опита да се вкопчи в краката му, ала той изчезна нагоре по стълбите, оставяйки го да се строполи във водата.
— Убиец — изпищя той с тънък като острие на нож глас, — ти ме уби… това е заговор… защото аз знам…
Едуар изтощен се изправи на крака. Кръв се стичаше по лицето му. Един или двама виждаше пред себе си Вероне?
— Едуар — изкрещя Бекуит, — копелето е полудяло. За Бога, не излизай още там.
— Отивам да намеря Уил — твърдо каза той, олюлявайки се на най-горното стъпало.
— Няма да ме оставиш тук — изпищя Вероне, хвърляйки се по стълбите след него.
Водовъртежът на реката подмяташе кораба като коркова тапа, водата обливаше палубата, нахлувайки през най-малкото отворче. Съдраните мокри платна плющяха по хлъзгавите дъски и стоманения парапет на палубата, изкривени като дамски фуркети, увиснали безпомощно от арматурата си. Едуар изтри с ръкав кръвта от очите си и започна предпазливо да се придвижва напред.
Вероне се плъзна след него.
— Чакай — изкрещя му той, — чакай ме, няма да ме оставиш сам, за да умра.
Зловещ грохот се разнесе изпод палубата, „Ливърпул лейди“ се разтресе, а после бавно и грациозно повдигна носа си от водата, изправяйки ги на върха на един опасен наклон.
— Помогни ми… помогни ми… — извика Вероне, опитвайки се да намери опора за краката си по хлъзгавите дъски.
Този човек отново крещи, разтревожи се Едуар и разтърси глава, опитвайки се да проясни погледа си, защо не си затвори устата… не вижда ли, че корабът се накланя?
Вероне се търколи покрай него, бързо се плъзна по палубата и инстинктивно Едуар протегна ръка, за да го хване. Пръстите на Вероне се вкопчиха в неговите като нокти, повличайки самия него по палубата. С лявата си ръка Едуар неистово затърси нещо, за което да се задържи… виждаше как реката поглъща кораба… на стъпка съм от смъртта, помисли си той с прояснено съзнание, заминаваха заедно… реката ги очакваше… само още една стъпка.
— Не мога да умра… не мога — изрева той.
Металният кнехт14 падна с глухо тупване върху корема му и му изкара дъха, а той се сви на кълбо около него. Едуар отчаяно си пое въздух, протягайки свободната си ръка към гладкия метал. Пръстите му обвиха металния пръстен, а Вероне, все още отчаяно вкопчен в дясната му ръка, се плъзна настрани. Силна болка прониза рамото на Едуар, сякаш мускулите му се късаха. Трябва да издържа, помисли си той, затваряйки очи в тази агония, трябва да издържа. Вероне бе увиснал на дясната му ръка, краката му и долната част на торса бяха във водата. Буйната кафява река лакомо го погълна.
— Убиец, убиец… — изпищя Вероне.
Недоумяващият поглед на Едуар срещна неговия.
— Убиец — отново изкрещя Вероне, докато корабът се завърташе, запращайки го под водата. Ръката му като клещи се вкопчи в ръката на Едуар със страшна сила, повличайки и него… отказвайки да го остави, а ноктите й се впиха в плътта му до костта. „Ливърпул лейди“ се обърна по течението, ръката му отслаби хватката си и той изчезна.
— Вероне си отиде — каза Уил на Бекуит, изтегляйки Едуар обратно на палубата.
— Господи, погледни го.
Дясната ръка на Едуар бе почерняла и подута, всичките й пръсти бяха счупени. Лявата му се бе вдървила около металния пръстен, когато освободиха вцепенените му пръсти и потече кръв от там, където металът се бе врязал дълбоко в тъканта на дланта му. Едуар бе в безсъзнание и почти замръзнал и Уил безпомощно го погледна. Нямаше сухо одеяло, с което да го загърне. Той внимателно го повдигна и го занесе в салона на парахода.
От долните палуби се показаха мъжете и се втренчи с празни, уплашени очи в гледката. От време на време параходът се разтрисаше и се чуваше нов зловещ тътен.
— Господи — извика капитанът, — не сме пробити, проклетият каучук се търкаля и мести центъра на равновесието. Още няколко градуса и ще ни потопи.
До този момент Уил не бе разбрал колко ужасна може да бъде вонята от каучука. Мислеше си, че е свикнал с нея, но тук, в подгизналия потъващ трюм тя го смазваше. С наведена глава и изправени рамене той се потеше заедно с останалите, докато повдигаше и търкаляше огромните, тежки двеста паунда топки каучук от наводнената кърма към носа, отклонявайки търкалящите се обратно топки, които изведнъж се накланяха и имаше опасност да счупят нечии кости по пътя си, като в някаква кошмарна игра на билярд. Безкрайни часове се точеха сред мухлясалия, потъващ, задушен трюм, докато Бекуит даваше объркани команди и една по една каучуковите топки бяха изнесени и сигурно завързани със стоманени въжета. Постепенно „Ливърпул лейди“ се кротна във водата, за да ближе раните си.
14
Кнехт — от нем. — двойни ниски метални или дървени стълбове на палубата на кораб до борда за навиване на въжета, чрез които корабът се закрепва или се примъква до брега — бел.пр.