Въздъхна напълно удовлетворена и напусна магазина в костюм за разходка, подновена от главата до петите — бельо от синьо-зелен крепдешин3, чорапи от фина кремава коприна, рокля от тънък лен в цвят аквамарин, а чантата и обувките от бледокремава кожа, подхождащи си с голямата сламена шапка, кацнала несигурно върху буйната й коса. Чувстваше се великолепно!
Жил се усмихна, щом я видя гордо да крачи, следвайки главния келнер, който лично я придружаваше до масата му, и да хвърля царствени погледи ту на едната, ту на другата страна в отговор на хората, които се обръщаха да я гледат. Бе великолепна!
— Е? — попита тя и не можа да устои на изкушението елегантно да се завърти пред него.
Той отметна глава назад и се засмя на глас.
— Ослепителна си — възкликна, — ослепителна!
Те плаваха по крайбрежието, застоявайки се ту в Мантон, ту в Ница, ту в Монте Карло, където тя можеше да носи новите си тоалети, обожавана, хваната под ръка с него, или пък пускаха котва в малкото рибарско селище Сен Тропе — там можеха да вечерят боси на плажа в кафенето с тенекиения покрив, в което приготвяха най-хубавите омари по целия Лазурен бряг с много чеснова майонеза. Или просто мързелуваха на яхтата, тя се събуждаше късно, а той вече бе на крак от зори, работеше в кабинета си, тя го придумваше да поплува с нея, по въжената стълба от едната страна на яхтата се спускаха до специална площадка, откъдето тя се гмуркаше и лудуваше в чистото море, плуваше под водата, озовавайки се очи в очи с малките рибки. Във водата той се движеше, както правеше всичко останало, перфектно, с изчистени движения, които го изтласкваха напред по права линия и после обратно към яхтата.
— Само не знаеш как да играеш — извика му тя, лудувайки край него, пръскайки го с вода, докато той излизаше на платформата за гмуркане. — Просто трябва достатъчно да се упражняваш… върни се във водата и ще си поиграем!
Те се състезаваха и винаги тя губеше безславно, разсмивайки се от собствените си усилия да победи, изтягаха се голи на спокойствие на горната палуба, докато слънцето отново ги изсушеше и затоплеше охладената им от морската вода кожа.
Обядът бе лек, макар тя да му бе забранила да яде омлет.
— Никога вече — заповядваше му, наслаждавайки се на новата си власт, — ще се храниш с нещо различно всеки ден.
Така и правеха, дори това да бе само плод или сирене, или купчинка прясно уловени в залива скариди.
И, разбира се, после правеха любов, ако можеше да се нарече така. Динамично, интензивно, сякаш се впускаха в някакво приключение, винаги диво и необуздано. И никога нежно.
17.
Естествено слуховете бяха стигнали до Каро. И как иначе. Цял Париж говореше за това.
— Смяташ ли наистина, че може да е нашата Леони? — попита тя Алфонс по време на закуската.
— Готов съм да се обзаложа — той си намаза препечена филийка с масло и отхапа от нея. — Присъствах на първата им среща, на партито по случай рождения ти ден.
— Дори не знаех, че са се запознали.
— Сега, като си мисля за това, ми се вижда странно. Жил като че ли много държеше да го представя, а после каза, че трябва да си тръгва… просто се сбогува и си замина. Доколкото познавам дьо Кормон, той вероятно я е харесал още тогава, но я е оставил настрана, за когато му остане свободно време.
— Наистина ли? — замисли се Каро. — Алфонс, спомняш ли си онази вечер в кабаре „Интернационал“, когато стана гафът с коня? Винаги съм имала необяснимото чувство, че това не бе просто случайност… че Жил го бе нагласил. Може ли наистина да е така?
— Но защо да стига дотам — в края на краищата Жил може да има почти всяка жена, която пожелае?
— Но ако — продължи с предположенията Каро — той е искал Леони, а тя вече е принадлежала на Рупърт?
— Тогава излиза, че единственото, което е било необходимо да направи, е да изчака.
— Чудя се… — каза Каро, отпивайки от кафето си. — Бих искала да ми беше писала. Чувствам се отговорна за всичко това. Надявам се, че е щастлива с дьо Кормон, но не мога да си го представя… та тя е дете, Алфонс. Не смяташ ли, че ние трябва да направим нещо?
— Каро, тя избяга с Рупърт. Това не бе постъпка на дете, беше младо влюбено момиче, а сега, когато Рупърт се ожени, се прехвърли на дьо Кормон. — Той сви рамене. — Случвало се е хиляди пъти.
— Да — въздъхна Каро, той имаше право.
— Както и да е, те са се върнали в Париж — съобщи й Алфонс. — Пристигнали са вчера и той я е настанил в хотелски апартамент в „Крийон“. Очевидно той си живее доста свободно въпреки Мари-Франс.