„Тогава ще ми изтъчете още“, каза тя, без да обръща внимание на ужасения му възглас при мисълта за тези разходи. Но не сбърках, помисли си Леони, докато дърпаше сребърния шнур, който освободи подхождащите по цвят завеси и наблюдаваше как те падат на правилни гънки и скриват мекия блясък на звездите през булото на мъглата. Бе постигнала целта си. Стаята изглеждаше театрално, декор за бляскавото представление на хората, които щеше да кани. Големият килим в бледогълъбовосиво бе украсен с цветя в толкова убити пастелни тонове, сякаш човек ги наблюдаваше над набраздена от вълнички прозрачна повърхност на езеро. Канапетата и креслата бяха покрити с тежка препредена коприна в кремаво и сиво-бежово, пепеляво и въглен, а лампите и свещниците бяха сребърни с плисирани абажури в прасковен цвят, конструирани така, че дискретно да осветяват стаята. Бе наредила букети от бледи цветя, подбирайки само такива с тежък аромат, така че да се запомнят десенът и мирисът им, а не тяхната индивидуална красота. По скриновете и масите от ценно дърво стояха изящни сребърни и порцеланови предмети на изкуството. Да, стаята бе готова. Оставаха само хората.
Тя взе Беби и се запъти през цялата къща към спалнята си, докосна безупречните кремави кувертюри, прекара ръка по стените от моаре4 в цвят шампанско, завъртя кранчетата в просторната розова баня… спомняйки си първия път, когато се изкъпа в такава вана у Каро.
Нямаше смисъл да се преструва, мислеше си тя натъжена, свита в голямото легло, няма да дойде. Знаеше, че е в Париж; вчера бе дочула, че е в града, и бе накарала слугите да се разтичат, докато не се увери, че всичко е на място, бе подготвила специална вечеря на свещи, само за двама, в тяхната собствена нова трапезария, отрупана с цветя. Бе го чакала, нетърпелива да го види, да чуе, че одобрява тяхната къща, да му покаже неговия кабинет и подаръка, който го очакваше там със специален надпис. Бе облякла любимата му рокля, робата с варварски вид и в цвят аметист, която той бе избрал за нея в Кан и бе поръчал при Картие специален колан в златисто към нея. Бе вчесала дългата си коса, оставяйки я да пада свободно, така че той да може да прокара пръсти през нея, да я стисне и да наведе главата й назад, за да я целуне. Дори бе изстудила шампанско „Родере Кристал“.
Той не дойде. Чака го цялата нощ. А после цялата сутрин и целия следобед. След това отпрати слугите, каза им, че са свободни следващите няколко дни и че ще им ги плати. Радваше се само, че Марок не е там, за да стане свидетел на унижението й.
Бе сама в цялата къща. Само тя и Беби, която предано я наблюдаваше, сгушена под мишницата й, успокоявайки я с топлината си. Напълни ваната, хвърли вътре шепа ароматни соли, които изпълниха въздуха с ухание на жасмин и зеленина, а после се отпусна във водата, оставяйки косата си да се намокри, и за пореден път се запита какво да прави сега?
Той усети жасмина, докато се качваше по стълбите, и спря потресен при спомена за момченцето, което някога се криеше зад вратата на гардеробната на майка си. Внимателно остави на леглото пакетите, които носеше, и пристъпи към вратата на банята. Беби го наблюдаваше от стола, без да мръдне. Леони се бе изпънала във ваната със затворени очи. Не бе чула стъпките му по меките килими. Той затвори вратата, отиде в другата стая и с усмивка заразглежда копринените завеси. Отвори една огромна кутия, извади отвътре кожено палто и небрежно го метна на единия край на леглото. После остави и документите, пръснати небрежно по кувертюрата. Влезе в своята гардеробна и огледа походното легло, от онези, които използваха генералите по време на поход или битка… то носеше емблемата на Наполеон… същата, която стоеше и в къщата на Ил Сен Луи, а преди бе стояла в стаята на баща му. Стените бяха с цвят на сив лен, а чергата — в карамелено. Обичаше тази простота. Тя бе разбрала от какво се нуждае той.
Леони се загърна с една кърпа и още мокра се запъти към спалнята си. Беби вървеше по петите й, после скочи на леглото, предпазливо подуши коженото палто и удобно се сви отгоре му. Леони се втренчи в леглото, в палтото, в документите. Вдигна един от тях. Ценни книжа, бе написано на плика. Остави го обратно на леглото, махна Беби от кожата и колебливо я погали. Бе златиста, пищна и безкрайно мека. После влетя с палтото в едната ръка и с кърпата в другата в неговата стая, а от мократа й коса пръснаха капки вода, щом отвори вратата. Той се бе подпрял с лакти на прозореца и се взираше навън в нощта. Щом я чу да влиза, се обърна.
— Ти си се върнал — с укор каза тя.
— Така изглежда — сухо отвърна той.
— Какво е това? — посочи му пликовете тя.