Выбрать главу

Нора Робъртс

Скрити тайни

ПЪРВА ГЛАВА

Не бе от хората, които поемат рискове. Винаги се уверяваше, че е направила една стъпка, преди да поеме следващата. Това бе в характера й или поне бе станало част от характера й през последните десет години. Беше си наложила да се превърне в практичен и предпазлив човек. Меган О’Райли бе жена, която вечер проверяваше по два пъти дали е заключила вратите.

Преди да се качи на полета от Оклахома за Мейн, тя внимателно прибра необходимото в ръчния багаж, както своя, така и на сина си, а преди това бе уредила да прекарат останалите им вещи. Бе глупаво, мислеше си Меган, да губи време, като чака проверката на багажа.

Преместването на изток не бе импулсивно решение. Беше си го повтаряла десетки пъти през последните шест месеца. Тази стъпка щеше да бъде от полза не само за нея, но и за Кевин. Едва ли щеше да им бъде трудно да се приспособят, мислеше Меган, докато гледаше към място то до прозореца, където синът й се унасяше бавно. Част от роднините им живееха в Бар Харбър и Кевин не бе на себе си от нетърпение още откакто му каза, че мисли да се преместят близо до вуйчо му. А също и братовчедите, напомни си тя. От първия път, когато двамата с Кевин ходиха в Мейн за сватбата на брат й с Аманда Калхун, се бяха родили четири бебета.

Не откъсваше поглед от заспалото малко момченце. Вече не толкова малко, поправи се тя. Беше почти на девет. Щеше да му се отрази добре да се почувства част от голямо семейство. Рода Калхун раздаваха с щедра готовност обичта си.

Никога нямаше да забрави как я посрещна Сузана Калхун Дюмонт, сега вече Брадфорд, миналата година. Макар и да знаеше, че Меган бе била любовница на съпруга й точно преди сватбата им и че бе родила на Бакстър Дюмонт дете. Сузана я бе приела с топлота и готовност.

Но пък Меган бе много нетипичен пример за класическата „друга жена“. Докато траеше връзката й с Бакстър, тя дори не бе подозирала за съществуването на Сузана. По онова време бе само на седемнадесет, наивна, готова да повярва на обещанията и клетвите за вечна любов. Не, тогава не бе имала никаква представа, че Бакс е бил сгоден за Сузана Калхун.

Когато се роди детето на Бакстър, той бе заминал на меден месец. Така и не пожела да види сина, който Меган О’Райли му бе родила, нито пък го бе признал за свой.

Години по-късно, когато съдбата събра брата на Меган, Слоун, със сестрата на Сузана, Аманда, историята излезе наяве.

И ето че сега капризната съдба изпращаше Меган и сина й да живеят в къщата, в която бяха израснали Сузана и сестрите й. Кевин щеше да има близки роднини — неговите полубрат и полусестра, множество братовчеди и цяла къща, пълна с лели и чичовци. А къщата бе невероятна.

Кулите, каза си младата жена. Великолепната старинна каменна сграда, която Кевин все още наричаше замък. Зачуди се какъв ли щеше да бъде животът им там. Вече бяха успели да приключат с ремонта на Кулите и голяма част от къщата бе превърната в хотел. Един от веригата „Сейнт Джеймс“, напомни си замислено тя, създадена от Трентън Сейнт Джеймс III, женен за най-младата от сестрите Калхун, Катрин.

Хотелите „Сейнт Джеймс“ бяха известни по цял свят с високото качество, което предлагаха, и неповторимата класа. Предложението, което получи, да постъпи на работа в компанията като счетоводителка, бе толкова добро, че не можа да му устои, въпреки че дълго премисля и преценява.

Освен това гореше от желание да се види с брат си, Слоун, да побъбри с останалата част от семейството и отново да се порадва на Кулите.

Глупаво бе да се чувства нервна, каза си Меган. Преместването наистина бе практично решение, напълно логично. Новопридобитите й умения на експерт счетоводител бяха успели да поизместят натрупалите се разочарования и въпреки че парите никога не бяха представлявали проблем, новата заплата повдигаше самочувствието и.

Най-важното бе, че щеше да има повече време за Кевин.

Когато обявиха, че самолетът се подготвя за кацане, тя се пресегна и погали косата на сина си. Черните му сънени очи веднага се отвориха.

— Пристигнахме ли вече?

— Почти. Изправи седалката. Погледни, вижда се заливът.

— Нали ще излизаме с лодка? — Ако не беше сънен, щеше да се сети, че бе прекалено голям, за да подскача така възбудено на седалката. Ала той тръпнеше, притиснал развълнуваното си лице към стъклото. — Виж китовете. Ще взимаме лодката на новия татко на Алекс.

От самата мисъл да излезе на плаване стомахът й се обърна, но Меган се усмихна смело.

— На всяка цена.

— Наистина ли ще живеем в замъка? — Обърна се към нея, нейното красиво момченце със златна кожа и разбъркани черни коси.