Сърцето на Меган преливаше от удоволствие при вида на грижливо подредените по цветове папки. Всяко листче бе поставено по азбучен ред в зависимост от категорията.
Великолепно!
— Идеално. И няма никакви кутии от пури.
Аманда се поколеба, а след секунда отметна глава назад и се разсмя.
— Доколкото разбирам, вече си видяла счетоводната система на Холт и Нейт.
Развеселена и напълно спокойна с Аманда, Меган потупа куфарчето.
— Дори взех цялата им счетоводна система. — Вече не се сдържаше и седна на въртящия се стол с висока облегалка. — Това вече е друго. — Пресегна се и взе един от острите моливи, за да го остави обратно почти веднага. — Просто не знам как да ви благодаря, че ме поканихте да работя в екипа.
— Я не ставай глупава. Освен това може и да не си ни чак толкова благодарна, след като прекараш някоя и друга седмица в този хаос. Представа нямаш колко много ще ти пречат… — Аманда прекъсна думите си, когато чу, че някой изрева името й с пълна сила. Веждите й се вдигнаха. — Сега вече разбираш, нали? — Врътна се към вратата, за да разбере причината за вика на съпруга си. — Тук съм, О’Райли. — Поклати глава, когато Слоун и Трент нахлуха. И двамата бяха покрити с прах — Мислех, че ще събаряте някаква стена.
— Точно така Има още стари мебели, които искахме да изнесем. Виж какво намерихме.
Тя погледна към ръцете му.
— Мухлясала стара книга. Браво, скъпи. Защо сега не отидете и двамата с Трент да продължите да се правите на ремонтни работници?
— Това не е просто книга — обясни Трент. — Това е счетоводната книга на Фъргюс. За 1913 година.
— Виж ти. — Сърцето на Аманда прескочи, когато тя грабна книгата.
Обзета от любопитство, Меган стана и се приближи.
— Това нещо важно ли е?
— Става въпрос за годината, в която е починала Бианка — Слоун постави ръка на рамото на Аманда, за да я успокой. — Нали знаеш историята, Мег? Бианка е имала нещастен брак, съпругът й я е малтретирал. Запознала се с Крисчън Брадфорд и двамата се влюбили. Решила да си вземе децата и да напусне Фъргюс, ала той разбрал какво крои. Скарали се горе, в кулата. Тя паднала през прозореца.
— А Фъргюс унищожил всичките й неща. — Напрегнатият глас на Аманда затрепери. — Абсолютно всичко. И дрехите, и малките й съкровища, и картините. Всичко, с изключение на изумрудите. Сега са ни останали само те и портрета, нарисуван от Крисчън. Нямаме нищо друго от нея. — Тя въздъхна дълбоко — Мисля, че е редно да запазим това, което ни е останало от него. Счетоводна книга за приходите и разходите.
— Струва ми се, че е писал в полетата, ето тук, и тук. — Трент отвори една страница — Нещо като дневник в съкращения.
Аманда се намръщи и прочете част от написаното.
Прекалено много се хвърля в тази кухня. Уволних готвачката. Б. прекалено мека с персонала. Купих нови копчета за ръкавели. Диамантени. Добър избор за опера тази вечер. По-лъскави са от на Дж. И. Гети.
Тя изпухтя.
— Това показва що за човек е бил, нали?
— Скъпа, нямаше да го донеса, ако знаех, че ще се разстроиш.
Аманда поклати глава.
— Не, семейството ще иска да го види — Остави книгата, защото пръстите й вече не бяха покрити само с прах и мухъл. — Тъкмо показвах на Меган новото й царство.
— Ясно — сви очи Слоун. — А какво стана с почивката?
— Аз така си почивам — отвърна Меган. — Защо не си отивате, та да мога да се порадвам на всичко тук?
— Чудесна идея. — Аманда целуна съпруга си и го побутна към вратата — Къш. — Докато пъдеше мъжете, телефонът й иззвъня. — Да ми се обадиш, ако имаш нужда от нещо — каза тя на Меган и хукна, за да вдигне слушалката.
Преизпълнена с доволство, Меган затвори вратата на офиса си. Потриваше доволно ръце, изпълнена с очакване, и повдигна куфарчето. Ще види той. Натаниъл Фюри, какво значи ефективна работа.
Три часа по-късно я прекъсна тропота на малки крачета. Очевидно, каза си тя, преди още вратата й да се отвори със замах, някой бе насочил Кевин към офиса.
— Здрасти, мамо! — Втурна се към нея за целувка и счетоводният баланс излетя от ума й. — Страхотно си прекарахме. Играхме със Сади и Фред и воювахме на новия форт. Трябваше да отидем до цветарника на Сузана и да полеем милиони растения.
Меган погледна подгизналите гуменки на Кевин.
— И вие сте се полели, както виждам.
Той се засмя.
— Имахме водна битка и аз победих.
— Това е вече моят герой.
— На обед ядохме пица, а Керълайн — тя работи за Сузана — каза, че съм като разпран. Утре Сузана ще оформя градина, затова не можем да отидем с нея, но, ако искаш, ще излезем с корабчето, за да видим китовете. Искаш, нали? Казах им аз на Алекс и Джени, че няма да имаш нищо против.
Тя погледна тъмните му възторжени очи. Никога не го бе виждала по-щастлив. В този момент, дори да бе поискал да отидат до Найроби, за да се запишат на сафари за лъвове, Меган нямаше да може да му откаже.
— Разбира се. — Засмя се, когато малките ръчички се стегнаха здраво около врата й. — Кога отплаваме?