— След малко.
Тя тръгна до него през приказната градина, стиснала цвете в едната си ръка, косата й обсипана с нежни венчелистчета.
— Аз… Трябва да погледна Кевин.
— Да не би момчето да има проблеми, когато спи?
— Не, но…
— Кошмари?
— Не.
— Това е добре. — За него това беше достатъчен отговор и Нейт пое по тясната пътека. — Значи, когато някой мъж флиртува с теб, ти подвиваш опашка и бягаш.
— Разбира се, че не бягам. Само че не се интересувам от флиртове.
— Странно. Докато стоеше одеве на терасата ми се стори, че си жена, която е готова за един малък флирт.
Меган веднага спря.
— Ти си ме наблюдавал?
— М-м-м. — Той загаси пурата в най-близката саксия. — А пък аз си помислих, колко е жалко, че нямам една флейта.
Раздразнението бе изместено от любопитство.
— Флейта ли?
— Красива жена, застанала на балкон, трябва да получи серенада.
Тя не се сдържа и се разсмя.
— А ти сигурно свириш на флейта.
— Не. Прииска ми се да посвиря, когато те видях. — Нейт отново пое по пътеката. Скалата започваше да се спуска надолу. — Едно време, като дете, идвах с лодка и гледах нагоре към Кулите. Обичах да си представям, че ги пази дракон, че ще се изкача по скалите и ще го сразя.
— Кевин все още нарича къщата замък — измърмори Меган и погледна назад.
— Когато пораснах малко и забелязах сестрите Калхун, реших, че щом сразя дракона, те ще ме възнаградят. Типичните фантазии за един шестнадесетгодишен с развилнели се хормони.
Тя отново се разсмя.
— Коя от тях?
— А, всичките. — Той се усмихна широко, седна на ниската стена и я привлече до себе си. — Винаги са били… Забележителни. Холт си падаше по Сузана, въпреки че не искаше да си признае. Тъй като ми беше приятел, аз благородно я задрасках от списъка. И въпреки това ми оставаха три, след като успеех да сразя дракона.
— Само че никога не се сблъска с дракон.
По лицето му премина сянка.
— Срещнах обаче друг. Нека просто кажем, че го оставих да си живее живота и отплавах. — Нейт се отърси от обзелото го настроение и болките на миналото. — Затова пък имах кратка, ала незабравима връзка с прелестната Лайла.
Меган отвори широко очи.
— Ти и Лайла?
— Точно преди да си тръгна от острова. Беше решила да ме подлуди. — Той въздъхна при този спомен. — Много я бива в това отношение.
Но те двамата се държаха толкова естествено, когато бяха заедно, помисли си Меган. Толкова спокойни, такива добри приятели.
— Толкова си прозрачна, Мег. — Нейт се разсмя и обгърна раменете й. — Ние не бяхме като Ромео и Жулиета. Целунах я няколко пъти и положих всички старания, за да я убедя да направим нещо повече. Само че тя не искаше. И не ми разби сърцето. Е поочука го малко, може би — добави той.
— А Макс не се ли притеснява?
— Че защо? Лайла е негова. Дори да бяхме имали някоя разтърсваща любовна връзка — което не стана — пак щеше да е като тлееща клечица кибрит в сравнение с това, което те изживяха.
Тук беше прав. Всяка една от сестрите Калхун си бе намерила истинската половинка.
— Въпреки това е много интересно — каза тя тихо. — Всички тези преплетени връзки.
— Ти за мен ли мислиш, или за себе си?
Меган се стегна, усетила, че седи плътно до него, а ръката му обгръща раменете й.
— Това не е въпрос, който ще обсъждам.
— Още ли те боли? — Нейт я притисна, за да я успокой. — От всичко, което чух за Дюмонт, мисля, че не си струва да страдаш заради него. Успокой се — добави той, когато тя трепна и понечи да се изправи. — Това ще отмине. Нощта е толкова прекрасна, за да отваряме стари рани. Я по-добре ми разкажи, как успяха да те впримчат да се заемеш с онази стара счетоводна книга.
— Ти как разбра?
— Холт и Сузана ми разказаха. — Мег все още бе стегната, забеляза той. Ала поне не се опитваше да избяга. — Видях ги, преди да тръгнат.
Тя се поотпусна. Беше толкова приятно да сподели с някой, който бе също като нея на една крачка извън семейството.
— Представа нямам как стана така, че ме накараха. Не бях казала и дума по въпроса.
— Това ти е първата грешка.
Меган изпухтя.
— Трябваше да викам, за да ме чуят. Не знам защо наричат тези събирания срещи, след като единственото, което правят, е да се карат. — Тя сви вежди. — А щом спрат да се карат, веднага разбираш, че са те всмукали като плаващи пясъци. Ако се опиташ да се измъкнеш, откриваш, че те се спояват и не можеш нищо да направиш.
— Много добре знам какво се опитваш да ми кажеш. Все още не съм сигурен дали идеята за бизнес с Холт излезе от мен. Беше направено предложение, подложи се на обсъждане, гласуване и бе одобрено. Следващото, което си спомням, бе, че подписвам документи. Интересно, помисли си Меган и се загледа в мъжествения му профил.