— Радвам се, че мислиш така. — Коко се извърна от екрана и цифрите, преди да я бе заболяла главата. — Само че никой от нас не иска да се преуморяваш. Приготвила съм ти леден чай и чудесен комбиниран сандвич.
Храната имаше много апетитен вид, особено след като не можа да хапне нищо на закуска. Това бе закъснелият ефект от снощния сблъсък с Натаниъл.
— Много ти благодаря, Коко. Извинявай, че заради мен си остави работата.
— О! — Коко махна веднага с ръка, а Меган стана, за да си вземе чинията. — Хич не си го и помисляй. Честно да ти призная, скъпа, трябваше да я оставя — и да се махна от онзи тип.
— Холандеца ли? — Меган се усмихна, докато дъвчеше първата хапка. — Запознах се с него тази сутрин, когато слизах долу. Завих в погрешната посока и попаднах в хотелската част.
Малко притеснена, Коко започна да усуква плътната златна верижка на врата си.
— Надявам се не ти е казал нещо, с което да те обиди. Той е доста грубоват.
— Не. — Меган сипа две чаши чай и подаде едната на Коко. — Погледна ме лошо и ми каза, че ми трябва някоя и друга мръвка, за да ми скрие кокалите. Реших, че ще иска да ме натъпче с гръцкия омлет, който приготвяше, ала едно от момчетата изпусна чиния. Избягах, докато ругаеше бедното момче.
— Какъв език има само… — Коко се настани и приглади копринения панталон. — Ужасяващ. И винаги спори с мен за рецептите. — Тя затвори очи и потръпна. — Аз пък смятах, че съм търпелива жена и, ако ми позволиш да бъда нескромна, доста умна. Налагаше се да притежавам и двете качества, за да отгледам момичетата. — Коко въздъхна и вдигна ръце, готова да покаже, че е победена. — Но що се отнася до този мъж, нямам думи.
— Можеш да го освободиш — опипа почвата Меган.
— Невъзможно. Та той е като баща на Натаниъл, и на децата, а и те го обичат, въпреки че изобщо не разбирам защо. — Тя отново отвори очи и се усмихна смело. — Ще се справя, скъпа, а и трябва да призная, че той умее да готви някои основни простички неща. — Коко заглади новата си прическа. — А пък аз си намирам начини да се разсейвам.
Само че вниманието на Меган бе привлечено от първите думи на Коко.
— Значи господин Ван Хорн познава Натаниъл отдавна.
— А, повече от петнадесет години, доколкото знам. Заедно са работили във флота, заедно са плавали, както там му казват. Доколкото разбирам, господин Ван Хорн е поел Натаниъл под крилото си. Което говори доста добре за него. Бог е свидетел, че момчето имаше нужда от някой, който да му обърне внимание след неговото нещастно детство.
— Така ли? — За Меган бе доста нетипично да настоява, ала с Коко не бе никак трудно.
— Майка му починала, когато е бил още малък, горкото момче. А и баща му е мъртъв. — Красивата й уста се стегна строго. — Е, онзи беше истинско животно. Почти не познавах Джон Фюри, но в селото непрекъснато се говореше. А и от време на време Холт и Натаниъл ни носеха риба. Сама виждах синините.
— Синини — повтори ужасена Меган. — Баща му го е биел?
Очите на Коко вече бяха плувнали в сълзи. Тя имаше толкова меко сърце.
— Боя се, че е било точно така.
— Ами никой ли не е знаел?
— Когато някой питаше, онзи все твърдеше, че момчето било паднало, че се сбило с друго дете. Натаниъл никога не му противоречеше. Колкото и да е тъжно, в онези години на насилието над децата не се обръщаше много внимание. А и сега не е достатъчно, според мен. — Сълзите заплашваха да размекнат спиралата по миглите й. Коко ги попи със салфетката на Меган. — Натаниъл избяга във флота в мига, в който бе на възраст да го вземат. Баща му почина преди няколко години. Нейт изпрати пари за погребението, ала не дойде. Защо ли не го виня. — Тя въздъхна и се отърси от спомените. — Не дойдох, за да ти разказвам такива тъжни неща. Поне краят е добър. От Нейт излезе прекрасен човек. — Влажните очи на Коко блестяха. — Сега само му трябва подходяща жена. Той е ужасно красив, не мислиш ли?
— Да — отвърна предпазливо Меган. Все още се опитваше да свърже малтретираното дете и самоуверения мъж.
— На него може да се разчита. И толкова романтичен, с тези разкази за морето, обвит е в една мистериозност. Жена, която му привлече вниманието, трябва да се смята за щастливка.
Меган примигна, когато разбра накъде бие Коко.
— Не мога да кажа. Не го познавам достатъчно добре, а и не приемам мъжете по този начин.
— Глупости. — Убедена в уменията си да събира успешно двойки. Коко погали Меган по коляното. — Ти си млада, красива, интелигентна. Ако имаш до себе си мъж, това не означава, че тези качества ще изчезнат, нито пък че жената ще си изгуби независимостта. Подходящият мъж само ще ги подчертае. Имам чувството, че ти сама ще откриеш тези неща, при това много скоро. Така… — Тя се наведе и целуна Меган по бузата. — Трябва да се връщам в кухнята, преди онзи тип да е направил нещо ужасно със сьомгата. — Тя потегли към вратата, но спря — това бе най-точният момент, каза си Коко, подбран съвършено. — О, скъпа, такава съм забравана. Трябваше да ти кажа за Кевин.