— Дай ми целувка и тя ще бъде за последно!
Меган изви едната си вежда и постави подноса на пода на терасата.
— Богарт, мюзикъли и поезия. Интересна птица.
— Пада си по красиви жени. — Натаниъл взе едната чаша и я изпи наведнъж. Огледа Меган, прибрания кок, колосаната блуза и панталона. — И никак не го виня.
— Леля Коко разправя, че на Нейт му трябвала жена. — Алекс мляскаше заради резливия вкус на лимонадата. — Само дето не разбирам защо.
— За да спи с него — отвърна Джени и при тези думи и Натаниъл, и Меган се опулиха. — Възрастните се чувстват самотни нощем и обичат да има някой, с когото да спят. Също като мама и татко. Аз пък си имам мече — нареждаше тя и показа плюшената играчка. — Затова не ми е самотно.
— Време за почивка. — Натаниъл едва потискаше смеха си. — Момчета, защо не заведете Доги на разходка, долу, при водата?
Идеята бе приета единодушно. С индиански викове и гръмовно топуркане те хукнаха.
— Детето има право. — Натаниъл допря студената чаша до потното си чело. — Нощем човек се чувства самотен.
— Сигурна съм, че Джени с удоволствие ще ти услужи с мечето си. — Меган отстъпи от него и се направи, че разглежда къщата. — Много приятен дом имаш, Натаниъл. — Докосна нежно цветчетата на маргаритите. — Уютен.
— А ти какво очакваше? Някой кокошарник ли?
Тя се усмихна.
— Нещо такова. Благодаря ти, че остави Кевин да прекара деня тук.
— Тези тримата работят като екип в последно време.
Усмивката й стана по-мека. Зад къщата се носеше смях.
— Да, прав си.
— Приятно ми е, когато са наоколо. Приятни са за компания. — Той се намести на пода на терасата и кръстоса крака като индианец. — Момчето има твоите очи.
Усмивката й веднага се стопи.
— Не, на Кевин са кафяви. Също като на баща му.
— Нямах предвид цвета. Говорех за изражението, за нещо много по-дълбоко от просто синьо или кафяво. Ти колко си му разказала?
— Аз… — В следващия момент се стегна в вирна брадичка. — Не съм дошла тук, за да обсъждам личния си живот с теб.
— А какво дойде да обсъдим?
— Дойдох да прибера децата и да прегледаме счетоводството.
Натаниъл кимна към куфарчето.
— Донесла ли си ги?
— Да. — Меган извади документите, защото друг избор нямаше, и седна на терасата срещу него. — Приключих с първото тримесечие — януари, февруари и март. Разходите надвишават приходите за този период, въпреки, че са ви превеждани суми от ремонта на лодки. Има и една висяща сметка още от февруари. — Тя извади папките и прелисти грижливо разпечатаните листа — Някой си господин Жак Ларю ви дължи хиляда двеста тридесет идва долара и тридесет и шест цента.
— Ларю имаше тежка година. — Натаниъл си сипа още лимонада. — Двамата с Холт решихме да му дадем още малко време.
— Бизнесът си е ваш, разбира се. По принцип би трябвало да се предяви иск за неустойка заради забавяне на плащането повече от тридесет дни.
— По принцип тук, на острова, се държим доста по-благородно.
— Ти решаваш. — Меган си намести очилата. — Така, както виждаш, счетоводната книга вече е подредена в логическа последователност. Отделните колони включват съответно наем, режийни, покупки за офиса, реклама и така нататък. След това са заплатите и удръжки.
— Нов парфюм!
Тя вдигна поглед.
— Моля?
— Имаш нов парфюм. В него се усеща лек жасминов аромат.
Меган го погледна разсеяно.
— Коко ми го даде.
— Харесва ми. — Той се приведе по-близо. — При това много.
— Добре. — Тя прочисти гърлото си и обърна на нова страница. — А това тук са приходите. Прибавих и продажбите от тази седмица, за да мога поне ориентировъчно да ти кажа как ще приключите месеца. Виждам, че предлагате намаление за групите на хотела.
— Идеята ни се стори добра, а и на бизнеса се отразява положително.
— Да, много добре. Средно, осемдесет процента от гостите на хотела се възползват от груповите пътувания с кораб. Аз… Трябва ли да седиш толкова близо?
— Да. Вечеряй с мен тази вечер, Мег.
— Не.
— Страхуваш се да останеш сама с мен ли?
— Да. Както сам виждаш, през март е започнало раздвижване…
— Доведи и момчето.
— Какво?
— Да не би да си мрънкам пол носа? — Той се усмихна и смъкна очилата от носа й. — Казах ти да доведеш и Кевин. Ще ви завела на едно място. Правят страхотни палачинки с раци. — Нейт произнесе думата „раци“ с типичната за Нова Англия интонация и тя се усмихна. — Не смея да твърдя, че са на висотата на сготвеното от Коко, но пък там е толкова колоритно местенце.
— Ще видим.
— А-ха. Родителско недоверие.
Меган въздъхна и сви рамене.
— Добре. На Кевин ще му бъде приятно.